Скитащи сюжети

За Масларова, Станишев и тежкия избор на ЕС, който предстои да направи

ЛЮБА МАНОЛОВА
31 май 2006 година

Справедливо е да искаш, това, което си заслужил - заяви социалната министърка Емилия Масларова. Тази ключова фраза на Масларова в деня на първия масов синдикален протест от управлението на Станишев навежда на рояк въпроси, първият от които е: как се случи така, че без да иска българското гражданство получи Емилия Масларова? Това ли заслужиха 3 млн българи, които живеят под прага на бедността, 300 000 болни от рак, няколко стотици хиляди инвалиди и около милион безработни? Нито един от тези български граждани и за секунда не му е минавало и през ум да иска точно Масларова да му определя начина на оцеляване - било чрез липса на лекарства, било чрез липса на работни места. Справедливо и заслужено ли - никой не поиска Масларова, но все пак я натресоха на гражданството. Това е причината тя да пренебрегне цял митинг от недоволни и да ги отпрати с обещания, че ще бъдат приети до десетина дни от премиера. Като че ли в Министерския съвет не получават големите си заплати от нашите данъци, та се държат като монарси и недосегаеми. Живот!

На фона на стачката, която КНСБ организира вчера, интервюто, което даде премиерът Станишев си е повече от развлечение. Младият потомък на партизанин явно бърка изданието "Билд" и читателите му с избирателите на Партията си. Само това обяснява тезата, която е разгърнал пред главния редактор на немското издание, че Китай ставал все по-силен, Америка се разраствала и за да устои на промените Европа трябвало да приеме България и Румъния. С приемането на България и Румъния опитва се да обясни на събеседника си премиера - Европейският съюз щял да се разрастне, да придобие нови пазари, да увеличи шансовете за инвестиции, възможността за работа и благосъстоянието в целия ЕС щели да се подобрят, а Европа да стане политически по-силна. Това е печалбата, която ЕС можел да извлече от нашето членство. "Ако нашата икономика се развива, германците също усещат предимството от това - обяснил Станишев поредната си хипотетична версия. - През последната година ние сме поръчали 18 хеликоптера на европейския авиационен концерн ЕАDS в Мюнхен. Цената е 360 милиона евро. От това печели и немският данъкоплатец." Ще спра дотук словесния поток на българския министър-председател, за да попитам:

Кое от политическата сила на България може да се прелее на ЕС?

В парламента на родината са се нароили парчета и парченца от политически партии и движения - самият Станишев се видя в чудо в края на миналото лято, когато трябваше да събере мнозинство за кабинет. И това беше в началото на мандата му. Днес подкрепата на БСП в страната е едва 20,1 на сто, а по-малко от половината избиратели вярват, че правителството ще довърши мандата си. Та къде точно е политическата сила, която ни е в повече и ще я преливаме на ЕС, според бъдещето, което вижда Станишев така и не е ясно.

На въпрос на журналиста от "Билд", че експерти критикували, как няколко милиона от получените от ЕС суми за покриване на критериите, изчезват в черни каси, Станишев бодро обяснява: "Всеки член на ЕС има подобни проблеми. Как ще гарантирам, че средствата от Брюксел ще бъдат използвани целесъобразно без загуби? За това аз се нуждая от едно перфектно функциониращо управление, каквото ние тъкмо сега създаване с големи усилия - при това под стриктния надзор на ЕК. Нашите специалисти се обучават в страни-членки, включително в Германия. Трябва да се изключи каквато и да е било злоупотреба с европейски средства. Защото в противен случай милиардите, за които говорите, ще се върнат в Брюксел, вместо да помогнат на нашата страна."

Според премиера Станишев,приватизацията била привлекателна за корупция и криминални банди, югоембаргото останало в миналото като проблем, докато през септември м. г. зад решетките били вкарани шефовете на една от най-важните мафиотски банди в България...същото важало и за поредица по-малки мафиотски групи, които били разбити и заловени през последните месеци. Човек чете и се чуди - за България ли говори Станишев или за някаква си своя представа за мафиотски банди, добита по-скоро от филмите, отколкото от събития, случили се в държавата, която ръководи.

Голямо чудене ще падне, когато в Германия прочетат, че предишният главен прокурор не бил толкова читав, според оценката на министър-председателя. В това едва ли някой се съмнява, но друго предизвиква удивление: как след като този бивш главен обвинител не е бил за поста си, точно това правителство участва в решението той да замине за посланик? И не само това, но в Германия едва ли ще могат да си обяснят логично и криеницата, на която бъдещият посланик и бивш главен прокурор си играе с призовкарите от съда. Как човек, заемал толкова висок и важен в държавата пост, пренебрегва явяването си като свидетел, за което бе глобен и вече е решено да бъде доведен принудително?

Ако България продължава да полага усилия, както досега, датата 1 януари е реалистична - заявява мечтата си пред "Билд" българският премиер. Що се отнася до преборването с корупцията, Станишев съвсем спокойно цитира като примери повдигнати и внесени в съда обвинения срещу един бивш премиер и срещу бившия кмет на столицата. Всъщност двата примера се отнасят до един и същи човек - нарочно или случайно бившият премиер и бившият кмет на столицата са/е едно лице - Стефан Софиянски. Та питам се, четейки абитуриентските излияния на министър-председателя ни пред немското издание: не му ли минава през ума на премиера, че в София има посланик на Германия, който следи всичко, което се случва в страната. И този посланик е много наясно, че с един масраф и различни обвинения срещу един човек социалистите "си образуват" двама високопоставени обвинени!

Вълнуващи са думите в интервюто на Станишев и по адрес на управляващата Германия след последните избори, канцлер Ангела Меркел: "Аз знам, че госпожа Меркел цени и обича нашата страна. Все пак тя е идвала в България като източногермански турист още по времето на ГДР. Германия винаги ще бъде за нас стратегически партньор. Исторически погледнато двете страни винаги са поддържали тесни контакти. През 19 век дори са ни наричали, нас, българите "прусаците на Балканите""... Нерде носталгия за социализма, нерде фамилиарности и полуистини - така ли твърде младият за поста си министър-председател смята, че ще умилостиви позицията на една стабилна Германия?

Истината е, че критериите за членство не са изпълнени и това бе ясно и недвусмислено изречено на 16 май т. г., поради което съществува вероятност членството на страната ни да бъде отложено за 2008 г. Това е болната тема за Станишев - чуе ли и дума за отлагане, той подпалва мотора: "Не искам да коментирам политически спекулации като това "Какво би станало, ако..." - коментира премиерът пред "Билд" - Бих сметнал такова решение за грешно, защото ние работихме много сериозно за това присъединяване. Десетки хиляди хора в тази страна всекидневно работят за това България да стане достойна за ЕС. И те знаят: присъединяването не е подарък, а уникален, огромен шанс да развият страната си. Едно негово отлагане няма да помогне на страната ни, а ще я върне назад. Категоричен съм, че това не би било полезно за никого - нито за България, нито за Европейския съюз... Сега сме си написали домашните работи"...

В края на пролетта и началото на лятото,

е такава виртуалната нереалност в главата на настоящия министър-председател на родината, заменил партизанските спомени на родителя си с дискретния чар на демокрацията. Вярно е, че след 16 май той и някои от министрите му бяха прелъстени и изоставени от оценките на еврокомисарите, но това са си негови лични огорчения в сложния недвусмислен свят. Вярно е и че след 16 май министрите и депутатите му се лутат в пространството като самотни вятърни мелници и мине се не мине обясняват трескаво какво вършат, за да влезем в ЕС на 1 януари 2007 г. Но с обяснения и илюзии най-много да докопат половин метър мечта за малко, но не и членство в ЕС. И тук нито приказки, а още по-малко пък заклинания и обидени пози няма да помогнат. Европа си е макар и относително щастлива и без нас. Не се нуждае и от преливане на политическа сила.