История за задгранична фирма, швейцарски банкови сметки и незаслужен затвор
ЛЮБА МАНОЛОВА3 август 2006
"Не са изнасяни пари от България!" - коментира пред Би Би Си в биографичната книга за Максуел на Р. Дейвис и Огнян Дойнов, един друг, добре запознат в износа на държавни капитали в периода 1985 - 1989 година. Той даже твърдеше /за разлика от Андрей Луканов/, че Максуел не е правил търговски сделки с България! "Смятам, че е невъзможно от някоя държава да се изнесат пари - продължава спомените си Дойнов. - А представяте ли си, че ако имаше не милиарди, а 200 000 долара изнесени, че това нямаше да се разбере и че нямаше да съдят 100 души?"
Няма да тревожа покоя на мъртвите, защото много от действащите лица на историите, които разказвам към днешна дата не са сред живите - Роберт Маскуел от странно падане от яхтата в открито море, българският премиер Андрей Луканов - от уличен разстрел и Огнян Дойнов - единствен починал от естествена смърт. Милионите ги няма. Налице са доказани, документално факти за износа им - отговорните за тази чувствителна загуба за България - липсват. Липсваше желание от страна на непрекъснато сменящите се български управници тези пари да се намерят и върнат. "Едните не желаят нищо да знаят, защото това вече е минало, другите - защото все още не е минало" - заявява изумен Буковски в книгата си "Един дисидент сред архивите на Кремъл". Никой не иска да издирва и търси отговорност - това спокойно би могло да е характеристиката и на българската перестроечна действителност.
Оставям приказките и подхвърлените версии без коментар и се връщам към фактите, които съдържат документи от личния ми архив, още повече, че по националното "Дарик радио" вече няколко седмици текат интервюта с бившия съветник на Тодор Живков, Костадин Чакъров. Интервюта, в които Чакъров не се умори да повтаря, как представители на Държавна сигурност и външната търговия работели в чужбина в мизерни условия "те имаха по две стаи, един пепелник и два стола - те нямаха пари". Чакъров стигна дотам да обърка с негова смесица от събития и дейности преди 10 ноември 1989 г. действията на представители на научно-техническото разузнаване с тези, на работещите с държавни пари външно-търговски дружества. За измислиците на Чакъров по износа на капитали зад граница, в един от следващите дни ще публикувам пространен материал. Днес ще разкажа историята на съдбата на едно семейство, работила в полза на България зад граница, във фирма, създадена от държавата и българин, живеещ в чужбина.
Ничии пари в швейцарска банка
"Дишайте дълбоко!" лекарите твърдят, че помага, а през това време ще ви разкажа една твърде поучителна история, случила се по Живково време в чужда страна. За нея научих още 1990 година от разказа на очевидци, свидетели и потърпевши след падането на Тодор Живков - по-рано не би било възможно...И така:Място на действието е фирма "Беримекс". Фирмата се регистрира като дружество на 22 юли 1966 в Търговския регистър на Западен Берлин. Учредяват я един българин с австрийско гражданство - Цветан Попов и чуждестранната "Имекстраком" Етаблисман - Вадуц, Лихтенщайн /"Тексим"/, фирма с държавни капитали. Поставената цел пред "Беримекс" е да проникне в системата на Общия пазар - сфера, затворена и забранена за България. Предметът на дейност на "Беримекс", дружество с ограничена отговорност е внос и износ на стоки, търговия. 50 на сто от участието се прехвърля на български директор от системата на външната търговия, като партньор и съдружник на Попов, това е Лазар Лазов.
Защо десетилетия след раждането на тази фирма се върнах историите, свързани с нея? В българския съд се водеше дело против държавата и при спечелването му страната ни трябваше да изплати значителна сума във валута. А ето и причината за днешната ситуация - /1990 г. - бел. Л. М./, разказана ми от бивш служител във фирмата:
- През 1973 година Лазов трябваше да предаде поста на новоназначения директор Добри Божков. Двамата седнаха да уточнят сметките за изтеклото време, но анализът на балансите и счетоводните документи показваха, че другият съдружник и партньор, Цветан Попов има за вземане неполучена печалба като собственик на сума от 1 млн. и 500 хиляди марки.
- Къде бяха тогава тези пари?
- Тези пари Лазов ги беше вкарал в оборот, като за същия размер на сумата бе дал на Попов три полици, съответно за: 1 млн., за 300 хиляди и за 235 хиляди западногермански марки...
- Но, в историята на "Беримекс" има и нахлуване на данъчните власти на ФРГ и други събития...
- Да, на 12 февруари на следващата 1974 година, докато семейство Попови - Цветан и Лили бяха в България, данъчните власти на Федерална република Германия нахлуха в офиса, проведоха обиск в дома им и иззеха документи, които показваха, че е водено секретно /двойно счетоводство/. Документи, за седемцифрени суми, останали необложени с данъци - факти, за които българската страна естествено, че е била наясно. Директорът Божков изчезна и на негово място изпратиха от България нов партньор и съдружник за българската страна - Антон Делев. Отговорните другари от Министерството на външната търговия специалните служби в България бяха неприятно изненадани от разкритието на данъчната полиция на ФРГ.
- Какво последва? Българската държава е имала две възможности: да признае вина или да се дистанцира и прехвърли вината на Попови.
- Някой трябваше да обере вината и кой - посочени бяха Попови - спомня си моят, по разбираеми причини, /анонимен за широката публика събеседник. - Попови, безпартийни, австрийски граждани, които към момента на акцията по спасяване името на държавата - не подозираха нищо. Обявиха им, че претенциите им за получаване на сумите по трите полици са неоснователни. Измъкването от конфузната ситуация Държавна сигурност, външнотърговското министерство и високоотговорни партийци извършиха брилянтно...
Скандал и арест - какво му плащаш?
Идва мигът, в който трябва да се уточни кой и как ще плаща прибраните от съдружника на България Цветан Попов пари...На 17 април в една друга родна външнотърговска организация "Интеркомерс" се вихри скандал - разказаха други очевидци продължението на случая "Беримекс". Някой тръсна обвинение на Лили Попова, че е изтеглила от сметката на "Беримекс" 1 млн ДМ.
Попови запазват спокойствие, защото са убедени, че техните пари са си техни. Съпругът на Лили Попова обяснява за трите полици от неполучена печалба, които бившият директор от българската страна в "Беримекс", Лазар Лазов му е подписал. Въпреки това представители на българската страна във фирмата припомнят на съдружника Цветан Попов за хванатото водено двойно счетоводство от германските данъчни, подмята му се за нелоялност!
В един момент обвинителите от българска страна забравят, че лично и писмено са давали указания как да се води двойното счетоводство и как да се прибира на сигурно място документацията по него./
- На излизане от "Интеркомерс" Попови ги чакаха две леки коли, които ги прибраха тутакси, още с появата им - продължи спомена си моят събеседник. - Мъжете в колите са непознати - посоката - също. Накрая стигат до някаква вила на Държавна сигурност в Панчарево. Седейки във вилата, Лили и Цветан Попови са принудени да започнат едно непрекъснато подписване на документи, горе-долу в следния порядък:
- На 18 април Цветан Попов подписва писмено нареждане за получаване на сведения как са се движили сумите В "Беримекс" от 1 януари 1973 до 15 април 1975.
- Минават още три дни от ареста в Панчарево и Попови пак подписват - този път "доброволно" нареждане до банката в Цюрих за превеждане на 1 млн. ДМ от лична сметка на семейството!
- На петия ден от ареста им изготвят и поднасят документ отново за превод от банката и от личната им сметка, но този път за 900 000 ДМ... Тези пари си отиват по предназначение във външнотърговската българска банка.
- Последният документ, който Цветан Попов "доброволно" подписва е за ликвидиране на "Беримекс" на 29 април с. г. и на 7 май дружеството е заличено в регистъра на Западен Берлин. Докато Попов е зает с приключване на акцията "няколко милиона марки в дар на народното стопанство", съпругата му Лили, придружена от двама левенти е вече в Швейцария. Левентите прибират, без какъвто и да било документ полиците...
Дотук всичко върви гладко като бузата на дете,
но някому хрумва да оформи операцията чрез съда. Следва процес, на който като свидетел се явява "доброволно" зам.-министърът на външната търговия Георги Вутев. Казаното чрез него е, че Попов много е печелел от "Беримекс"! /А, че това значи и че държавата печели - няма значение за процеса. Попов не може да печели колкото държавата - нечия глава ражда тази мисъл, като следващата е: защо изобщо Попов печели? -бел. мои/- Не прочетох показанията си, а направо ги подписах. Предоверих се на следователя - призна ми през 1990 Г. Вутев, и тъй като е още в затвора /по изтърпяване на присъда от зле скалъпен процес - бел. моя /.
В присъствието на две вещи лица, оперативен работник, следовател и адвокат след свалянето на Живков Вутев дава нови, други показания, които вече са истински и без натиск.
"Беримекс" е била печеливша фирма - категорични са днес служители от външна търговия, работили с тази фирма. Подобно на случая с "Тексим" и в този случай държавата решава да прибере, без усилия чужди пари.
Поименна сметка в Швейцария, от която притежателят й не може да тегли
След 10 ноември стана ясно, че парите от двойното счетоводство на "Беримекс" са били внасяни на сметка в швейцарска банка, на името на Георги Вутев. Това е решено, тъй като той е бил най-активен в дейността си с "Беримекс" по търговията с метали. За тази операция са убили уведомени и знаели /според документи/ Цветан Попов, Христо Гумнеров от "Интеркомерс", министерството на външната търговия и директора от българска страна в "Беримекс" Лазар Лазов."Знаех за тези пари, но не можех да ги изтегля - разказа ми Вутев, припомняйки си случая със семейство Цветан и Лили Попови. - През 1990 един журналист даже ми поиска и лихвите от сметката в швейцарска банка... Чул-недочул. Истината е, че до Швейцария отидохме навремето с Лъчезар Спасов, единият от синовете на Мирчо Спасов. Там, в банката ми показаха сметката, след като се легитимирах, но не ми разрешиха да тегля."
Парите, макар и внесени на името на Вутев не били Вутеви!
Двама ревизори - Тодор Латински и Никола Найденов, по време на финансовата ревизия по "Беримекс" заключават, че "правилно е била открита тайна сметка" за нуждите на "Беримекс" и българската страна като партньор.
Като дръпнем чертата какво остава
Държавата има да изплаща откраднати милиони от семейството на Цветан и Лили Попови. Пак държавата ни има да овъзмездява това семейство и за присъдата им от 12 години, за заплахите, арестите, принудата да подписват документи. Лошото за семейство Попови бе зад гърба им, но 12 години затвор не се изтриват от спомените, както не се заличава и чувството, че са били предадени от българската държава.Героят на граф Монте Кристо казваше в романа: "Един ден всичко се плаща!"
При написване на материала и публикацията му на 29 декември 1990 г. са използвани:
1. Аудиокасети, снимки с интервюта от свидетели и участници по темата "Беримекс". Личен архив.
2. В. "България", брой 33 от 29. 12. 1990 г., София. Разследване "Дишайте дълбоко!".
