В Партията на другаря Сергей Ст. всичко се обърка

ЛЮБА МАНОЛОВА

В Партията на другаря Сергей Ст. всичко се обърка, до вчера си бяха добре, а днес идеология и политика кръстосаха шпаги и настана суматоха. Самолетът с Кондолиза Райс още набираше височина, когато стана ясно, че посветените в Партията и правителството за американските бази, тези, които дърпаха конците ги объркаха. Оплетоха ги така, че управниците лъснаха умствено усукани, а социалисти и депутати за пореден път доказаха, че и за марионетки не ги бива. Историята с подписаното вече Споразумение България - САЩ се появи като същита с бели конци и скандалът с тази незавършена симфония тръгна да расте в геометрична прогресия.
В началото бе писаното слово - всичко започна с едно писмо, което група интелектуалци, подписват още докато Кондолиза Р. все още се рее в облаците над Европа. Сред имената, подписали писмото, са тези на депутатите Стела Банкова (независима), проф. Андрей Пантев (КБ), д-р Петър Берон (Атака), Минчо Христов (независим), Костадин Паскалев (КБ), Александър Паунов (КБ). Както и на арм. ген. Любен Петров, проф. Огнян Сапарев, Минчо Минчев. Авторите на писмото протестират срещу разполагането на чужди военни бази на българска територия и се обръщат към държавния глава Георги Първанов с искане да предприеме "необходимите действия за провеждането на референдум относно разполагането на тези бази на българска територия". В писмото дословно е записано следното: "Предстои съдбоносно за бъдещето на България решение. За пръв път в българската история на наша територия ще бъдат разположени чужди военни бази. Както и да бъдат назовани те, ние Ви припомняме, че с този акт грубо се нарушава суверенитета на Република България". Според подписалите писмото, създавала се реална възможност нашата страна да бъде използвана за военни удари срещу трети държави, което неизбежно щяло да ни въвлече в бъдещи военни конфликти с всички последици след това. "Опасността от терористични актове срещу наши военни и граждански обекти драстично се увеличава", казва се още в писмото. "Г-н Президент, Вие сте пряко избран от българския народ и олицетворявате единството на българската нация. Като отчитаме тежките и трайни последици от разполагането на чужди военни бази у нас, настояваме да използвате Вашите конституционни и законови правомощия и да предприемете необходимите действия за провеждането на референдум относно разполагането на тези бази на българска територия", пише в писмото. Според подписалите се в писмото, историческата отговорност за последствията от разполагането на американски военни бази върху българска територия пада върху името на Първанов и върху мястото му в българската политика. Така се започва. От една страна Споразумението между българската и американската страна вече е подписано, а от друга време - интелектуалците огласяват, че Министерският съвет бърза с ратификацията на документа в парламента, а в парламента мнозинството ще одобри американо-българския договор. Та това била причината интелектуалците да се обърнат към третия в държавата, президента, който има право според Закона от 1996 г., член 6, ал. 3 да инициира референдум. Дотук резултатът "бази - допитване" бе равен 1:1. Дойде времето на продълженията и дузпите.
В първото продължение от ръководството на БСП идеолози обявиха, че номерът с референдума е закъсняла инициатива, даже се чуха гласове в медиите - защо досега не са се сетили за допитването до народа. Бившият правосъден министър Младен Червеняков в свой неповторим стил използва скандала, за да удари с един куршум няколко заека. Той се появи в сутрешно телевизионно предаване, за да засвидетелства преданост към Президента и към БСП, като обяви, че авторите на писмото поставяли Първанов в деликатна ситуация. След този смешен плач Червеняков призна, че не е известно какви са политическите ползи и плюсовете от Споразумението на България със САЩ. "Трябва да бъде ясно каква е цената, трябва да стане ясно защо го подписахме" - обяви Червеняков, след като бе наясно, че това далеч не са най-важните противоречия около документа за базите, породили скандала. Дискусия е необходима - бе основната теза на Червеняков от малкия екран, както и поредното му напомняне, че още е в играта и че може да подкрепи, а може и да не подкрепи някоя от спорещите страни. "Демокрацията е преди всичко процедура" - каза бившият червен правосъден министър, като допълни не толкова съществени неизяснени подробности от кухнята на подписването на двустранното споразумение, а съществените спести. Така зрителите научиха, че: около приемането на България в НАТО в социалистическата партия също е имало кризи, които били преодолени постепенно. На пленум на БСП било гласувано за неучастие в НАТО, докато последвал конгрес, който решил да влезем в НАТО. Причина бил сериозния дебат, в който били поставени ребром трите варианта за България: неутралитет, силна армия или участие в колективна организация за сигурност и сътрудничество. Най-накрая Червеняков между другото спомена един съществен момент от неяснотите около американо-българското Споразумение, а именно, не било изяснено дали става дума за съоръжения за съвместно използване или за американски военни бази!
Ако някой бе чул единствено с информацията на Младен Червеняков, то неминуемо би се засилило неговото недоумение от случилото се преди и след посещението на Кондолиза Райс.

Какво признаха другари, далеч от позицията на младия Сергей С.?

Неизяснените детайли от подготовката и подписването на двустранния документ бяха изяснени в пространно интервю на Костадин Паскалев, в друг сутрешен телевизионен блок. От думите на Паскалев гражданството разбра, че е изработено дългосрочно политическо обвързване, което е било обсъждано няколко пъти - в парламентарна комисия, съвместно депутати и Висш съвет на БСП, а и в тристранната коалиция. Всички тези обсъждания са били проведени по ПРЕРАЗКАЗ И НИКОЙ НЕ ВИДЯЛ ЧЕРНО НА БЯЛО ВЪПРОСНИЯ ДОКУМЕНТ? Нямало съмнение, че изработеният документ бил с американско авторство. Който по доклади и преразказ депутати и политици обсъдили !?! и одобрили.
Върна се времето на гимнастиката при гласуването на документи под чужд външен натиск стана ясно вчера. С две движения - "вдигни" "свали" и всички "за" в БСП и Министерския съвет одобрили нещо, което никой не видял и познавал.
Веднага след като изпрати Кондолиза Райс външният министър Ивайло Калфин обеща да публикува документа и тук идва логичният въпрос: а защо на депутати и министри не бе даден достъп до този документ, за да не бъдат поставяни в унизителното положение да обсъждат и гласуват за нещо неизвестно точно какво? На това място изтрийте немирната сълза и не се сърдете, че никой не е запознал гражданите на Република България с текста на Споразумението с американците - та както се изясни самите социалисти американофили също не получили достъп и доверие до тайния документ. "Референдумът /за базите - бел. моя/ще е от полза за управляващото мнозинство" - каза Паскалев по темата. - "В противен случай управляващите ще се разминат с избирателите си".
Наивни, наивни Паскалев, къде живееш, защо не се научи на политическо лицемерие - управляващите в България отдавна са се разминали с избирателите си и поредния резил, който им причини американската любов никого вече не е в състояние да изненада!
Спомни си Паскалев отварянето и затварянето на преговорни глави по влизането в Европейския съюз. Тогава президентът искаше референдум и никой не му обърна внимание! Или подписката от половин милион граждани за да не се затваря АЕЦ "Козлодуй" - подписка, която лично председателят на парламента Огнян Герджиков изгуби. Твоето откритие, че "договорът за присъединяване към ЕС е твърде унизителен" не е нещо ново за гражданите на тази тотално объркана от игрите и интригите на пишман политици държава. Ето идеологът вляво на младия Сергей Ст., Ивелин Николов повтаря като развалена плоча: "Дискусия е важна, но референдум за базите няма да е от полза. За ЕС в българското общество има консенсус..." Вари го, печи го - човекът работи за хляба, а не за някакви гласоподаватели. И ако за Паскалев икономическите интереси на българските граждани са важни и водещи - за идеолозите на БСП водещи са личните икономически интереси на всеки отделен член от ръководството на столетната партия и толкова. Народът - не го канят на интервюта във вестници и телевизии - ама че щяло да намалее драстично производството на праскови, на вино, на сирене, на водещи земеделски продукти, заради които чужденците идват и търпят какво ли не в нашите курорти - и това ще е всяко чудо за три дни. Както и фалитите на малки и средни фирми, за развитието на които европейските пари зачезнаха към партийни каси. Има ли още нещо, което да не е омаскарено от политици в тази държава?
Американците щели да имат оперативна самостоятелност при вземане на решения от базите - някой да не би да не го е очаквал? В базите те ще вземат сами решения за действията си - тогава кой питаше дали от българска територия ще се нападат трети страни, като в документа било записано "и други". Има ли още хора, които се съмняват в това?

Крайно време е Костадин Паскалев

да разбере, че съпартийците му вече "решават" глобални проблеми, вътрешните оставиха в историята. Безпредметно е Татяна Дончева да роптае против Бойко Борисов и нейни съпартийци да се дразнят от популизма на "Атака". Когато глобалните игри вземат ума на родните ни политикани - популизмът на нови политически формации ще набира скорост и избиратели.
Колкото да смятаме, че познаваме българските политици - позицията на Костадин Паскалев и подписалите писмото до президента даде ясен знак, че в политиката ни все още има неупотребени лица. Такива като Паскалев, които или се издигат, или им се прави предложение на което да не може да откажат. Засега нещата не вървят към издигане - Паскалев не е вече във ВС на БСП, на последния форум на социалистите апаратчици, верни другари на младия Сергей Ст. не му дадоха думата - очаква се третата реакция на верните на Станишев социалисти към бившия вицепремиер. И ако мозъците на партията не са тотално замъглени - третият знак по позицията на Паскалев и другите инакомислещи ще покаже дали социалистическата партия има бъдеще или стремглаво продължава да лети към дъното.
Скандалът идеолози - политици в БСП безспорно е изпитание и за премиера Станишев и бъдещото му лидерство в партия и държава. Колкото и да се е осигурил в партията с верни апаратчици и кариеристи - лидерът трябва да е наясно, че когато вкараш много въздух в един балон той винаги се пука.Както и че всяко нещо е относително и временно, даже и абсолютната власт.
От партията са се притаили на изчакване след като с министрите и депутатите оплескаха нещата около американските бази. За Станишев решението на Георги Първанов за кандидатиране за втори мандат е повече личен избор, отколкото партийна задача. При успех - партията и кабинетът на Станишев печелят, при неуспех - правителството си остава, защото президентските избори могат да бъдат разглеждани и като съвсем отделно и различно събитие. Ето защо парламентарната група, ВС на БСП и министрите социалисти действат откровено фриволно и безотговорно. Ето защо и след скандала по военните бази те мълчат и чакат. Чакат позицията на президента - стъпка, която също ще е знакова по отношение на бъдещия успех за втори мандат на Георги Първанов. Засега Партията му е подала топката и по всичко личи, че няма намерение да го улеснява. Писмото с искане за референдум е огласено. Що се отнася до ответния удар на държавния глава, той ще се бие от мястото на дузпата, което си е сигурен гол. Въпросът е в чия полза ще е голът.

4 май 2006