Суматохата в Прокуратурата - верижната реакция на безсилието

Проверки на прокурорските проверки - поредното преливане от пусто в празно

ЛЮБА МАНОЛОВА

4 септември 2006 година

"С идването на новия главен прокурор той прецени, че трябва да се направи една сериозна проверка за дейността на прокуратурата до неговото встъпване в длъжност, поради което разпореди да започне такава". Това заяви зам.-главният прокурор Камен Ситнилски в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР. "Проверката на преписките за образуване на досъдебни производства приключи като аз изразих недоволство от констатациите по нея. Според мен тя не беше пълна както по обем, така и по обхват на проблемите. Беше пропусната онази част от преписките, която касае секретното деловодство", заяви още Ситнилски. "Най-належащите проверки, които ще покажат дали в близко време ще образуваме нови досъдебни производства са три - за прокурори от София, Кнежа и Лом", поясни зам.-главният прокурор. Според него всеки трябва да осъзнае сериозната значимост на регионалните звена по места: "Те са първите, с които гражданинът се сблъсква в неговото търсене на законност и защита на неговите права и затова за нас не е без значение как работят тези регионални структури", категоричен бе Ситнилски.

И какво от това би рекъл всеки що годе интелигентен гражданин. За ситнилски и сие бе било без значение, че регионалните прокуратури не работят. С какво ще облекчи това гражданите - те ще продължат да се гърчат, със съзнанието, че не могат да разчитат на правосъдие, ред и законност.

Поради наивност лична, или наивност на слушателите заместник-главният прокурор Камен Ситнилски заговори като за нещо ново за натрупани преписки и прокурорски проверки във всяка една прокуратура в страната. Факт, който изобщо не е тайна и отдавна е известен на гражданството. Забавените преписки са онзи логичен резултат от гаврите със следствието през годините, когато то ту биваше структурирано отново, ту биваше закривано, ту се чакаше как ще се реши съдбата му в рамките на цялата правосъдна система.

Десетки, стотици следователи биваха притискани да решават стотици и хиляди дела в обстановка на несигурност. След последното окончателно решение за закриване на следствието, МВР и Прокуратурата плеснаха с ръце и безсилно се оставиха спрените и изостанали преписки да ги затрупат. За прекратените изобщо няма да отварям дума, тъй като виновниците за това прекратяване без законово основание отдавна са на други топли и високи длъжности. За напусналите следователи, преминали на работа в структурите на тези, които са разследвали - също няма да повдигам въпрос - вината отново не е в бившите следователи, а по-скоро в нуждата да хранят семействата си. Така реално, след 17 години пречкане, поставяне на прът в колелата на прокуратурата и следствието държавната машина за правораздаване няма как да рапортува пред еврокомисарите, че е в състояние да излезе от блатото на височайшото политическо безхаберие. Политическо, защото в България съдебната власт не е независима, както е по закон, а е в ръцете на политици и партийни величия. Преди 10 ноември на партийни величия само от една партия, след тази дата - в ръцете на партийни величия от много партии и движения. А от това не се излиза нито бързо, нито лесно, каквото и да се опитва да декларира и демонстрира Главният прокурор на републиката.

Така ако спрете и попитате някого на улицата: кое е най-голямото дело на Прокуратурата - отговорът ще е: "най-голямото и като че ли единствено дело на Прокуратурата е това за "Топлофикация АД - София". С това дело магистратите ни смятат да се представят в Европа, като дело, по което са налице и пране на пари, дело с нанесени щати, дело с констатирана злоупотреба със служебно положение и лично облагодетелстване. По това дело ще се говори, ще да дава на публиката на час по лъжичка, ще се шуми и надеждата е нещата да изтраят и издържат до 1 януари 2007 година. Защото това е избраното дело за пред Европа.

А че при проведената приватизация при управлението на Иван Костов са станали зян милиарди държавни пари, че политиците ни си развяват байрака и пилеят и харчат лично за себе си, като за последно - никого не го е еня. Имаше един данъчен, който обяви, че ще провери вилите и къщурките в полите на Витоша на политиците и - този данъчен тутакси изчезна, поне от поста си.

Имаше комисии по корупция в парламентите, имаше разбит парламент на 10 януари 1997, с участие на политици, имаше финансови безобразия в президентството по време на Петър Стоянов, имаше финансови безобразия в държавата по поголовното вземане на заеми от чуждестранни финансови институции с гаранция от страна на държавата, имаше повдиган десетократно въпрос за имуществото на задграничните дружества - имаше и има какви ли не нарушения на законите. Само, дето няма ответна реакция от страна на Прокуратурата.

Ще припомня на прокурора Ситнилски и казуса с решението на Върховния съд по събарянето на циганските незаконни постройки - прокуратурата гледаше глуха и няма случващото се. А то не бе нищо друго освен неизпълнение на съдебно решение от върховен съд - достатъчно ясна причина, за да се запретне прокуратурата и да се намеси. А не да чака някаква си бивша учителка, превърнала се по каприз на съдбата в евродепутатка - как ще дава акъл на циганите да не се подчиняват! В собствената ни държава, против решение на българския Върховен съд?! Тогава чудно ли е на някого, че цигани пребиха полицаи, едва ли. И това е само началото на безпардонното им отношение към действащите закони в страната.

Няма друга държава, в която цигани ще пребият до смърт мирен гражданин, професор и полицията няма да задържи никого и ще вдигне ръце от случая. Все пак тази насилствена и мъчителна смърт не се случи в джунглата, а в столицата на България!

Днес, шест месеца след избора на главен прокурор ясно се вижда, че сме го натоварили с много очаквания, които няма да се случат до края на мандата му. Едно е прокурори да дават интервюта, обладани от обичайния евроинтеграционен ентусиазъм, а съвсем друго е те да си вършат работата и то, съобразявайки се със закона. Засега налице е единствено, че бандитите се забавляват до припадък по ширещата се безнаказаност спрямо техните бизнес действия.

В същото време, както се тръгна на битка срещу единият от заместниците на бившия Главен прокурор Филчев, така приемниците му не успяха да го уличат достатъчно и се наложи да се откажат от битката. Камен Ситнилски започна да говори в неделя, на 3 септември, но не се доизказа. Не уточни защо чак сега повдига въпроса с проблемите по спрени, забавени и изоставащи преписки, някои от които ще трябва да се прекратят поради давност на извършеното престъпление. Не е ясно защо Ситнилски мълча пред Висшия съдебен съвет през годините на мандата на Филчев и не уведоми колегите си за критичната ситуация по спрени, прекратявани и бавени прокурорски преписки? Нали се доказа, че Филчев не е луд?

Ситнилски замълча твърде рано и не поясни как така с години, прокуратурата все още не е в състояние да завършва дела без недостатъци и да ги внася в съда, така, че да не бъдат връщани. Не обясни как вместо да изтръгнат държавата от хищните лапи на организираната престъпност и браковете на бандитите с политици, прокурорите, тези пролетарии на правосъдието тръгнаха да се занимават със странични, несвойствени дейности. Ситнилски не поясни как за правосъдието ни главните герои се оказаха не бандитите, а водещите преписки прокурори. Не поясни как членове на магистратското съсловие години наред не са си вършили пряката работа, но са получавали заплати и са се превърнали в придобили имунитет нечестивци в очите на гражданството.

Лесно е да се назначават проверки на безобразия, известни от години. Демонстрира се активност. Лесно е да си вика телевизията и да се парадира с успехи, напредък за пред посланиците на държавите, членки на Европейския съюз. Лесно е, след като спрени и чакащи разследване прокурорски проверки са се натрупали с десетки хиляди, а пред микрофона на радиото се съобщава за едва хиляда забавени дела. Осуетени дела, връщани доказателства, прекратяваните преписки - зад всички тези явления стои една дума: пари. Или много пари.

Колкото до хвалбите на Камен Ситнилски, че Прокуратурата работела добре с полицията - тук трябва много да се внимава. Известно е, че най-високо в класацията за корупция е поставена полицията, а как ще се очаква прокурори да разследват работещите с тях полицаи? Такова очакване не се предвижда.

Миналата седмица стана известна хвалбата на редица родни политици, че докладът на Еврокомисията след по-малко от месец щял да бъде положителен. Известно е, че в този доклад еврокомисарите ще напишат и отбележат само несвършеното. Тогава кое точно трябва да очакваме да е положително? Няма какво да очакваме.

Колкото до поредните словесни излияния на висши прокурори за проверки и нарушения - единственото, което може да се отбележи е, че едва ли има друга страна, в която да са залежали десетки хиляди прокурорски проверки, в която разследвания за престъпления отпадат поради изтекла давност в очакване прокуратурата да си свърши пряката работа. Едва ли има държава, в която прокурори проверяват вместо бандитите, свои колеги прокурори и то задължително твърде късно. А по време на тези проверки преписките отлежават, за да дойде моментът да ги преброят, отчетат и спрат поради изтекла давност. Няма такава държава, поне не в Европа.