Пак кадрили, пак танго - само куклите на конци са други
ЛЮБА МАНОЛОВА5 декември 2006 г.
Години наред с националната сигурност на България политици от различни цветово партии се отнасят като към евтина лека жена. Архивите, Държавна сигурност бяха теми, любими дъвки, по които всеки колкото успя, излъга, измисли и обърка нещата. Като започна от един бивш директор на Външното разузнаване, който обяви на всеослушание, че българското разузнаване нямало фирми зад граница, след това премина през признанието му, как политици му искали Списък на агентурата, ще премина през позицията на перестройчика Петър Младенов, чиято постановка за Шесто управление била: "Ще кажем, че управлението е разформировано, но няма да пипаме никой". Ще припомня и признанието на Петко Симеонов, че компроматът е нашата гилотина, оплакването на бившия външен министър Стоян Ганев: "Аз бях подложен на политическо преследване".
Защо хомосексуалистите могат да управляват, а агентите - не, питаха по страниците на печата политици от всякакъв калибър през последните 17 години.
Колко да бъдат отворени архивите, да бъдат ли запазени сега действащите агенти в дипломатическите представителства? - тази дилема стои пред политиците ни от края на миналата седмица.
Няма го мъдрецът Радичков да каже: "Ние сме народ, задръстен от водачи и поборници!" Няма ги и приказките на халост на Желев: "Страната ще спечели, ако БСП се саморазпусне!"
Бившият шеф на отдел в Първо главно управление Димо Станков бе категоричен: "Желев носи отговорност за разбитото ни разузнаване... Огласяването на данни от оперативните архиви нанася тежък удар върху националната ни сигурност." Но интересува ли се някой от национална сигурност днес?
Нямаше кой да го чуе, няма кой да чуе и помисли и сега какво губи България с пълното разсекретяване на архивите и на действащи агенти. Никой. Чуха се приказки, че отварянето на архивите се правело, за да се смени политическият елит - едва ли ще се случи. Пълното отваряне ще е безсмислено упражнение, което ще вади стари и вече ненужни информации за публични личности, много от които в пенсия, след изминалите 17 години демократичен преход.
Агентите и разузнавачите не са доносници - поне така е според професионалната им характеристика. Тогава? Защо са под един знаменател?
Досега се бездействаше, не бе създадена стратегия за национална сигурност, но преди да я има ще се разсекретят всички архиви на специалните служби. И какъв ще трябва да е резултатът от подобно действие?
След пълното разсекретяване, следващият логичен ход е да закрият или забранят със Закон самите специални служби и веднъж за винаги да свършваме като държава. Да си се превърнат Разузнаването, Контраразузнаването, военното разузнаване и Военното контраразузнаване в едни граждански организации с богати библиотеки и читални, да си раздават архивни единици и информации на каквито си пожелае човек носители и така веднъж завинаги ще закрием държавата. Както каза наскоро великият Георги Лозанов: "Държавата не е ценност сама по себе си."
А е записано в Библията, Лозанов: "Сторихме едни от нас изпитание за други". На което отговорът в Корана е: "Оня, който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на духа."
На ход са днешните политици да отговорят с действията и решенията си: "Ще бъдем ли държава или не."
