3.В търсене на изнесените държавни капитали - документи, свидетелства и събития хвърлят светлина върху случилото се

Как Министерството на външната търговия легализира дейността на фирмите "Сокотрейд", "Корестал" и "Гудекс". * Как бяха свързани в едно "Кинтекс" "Интеркомерс", още факти за представителството на "Икомев" - Лихтенщайн в София. * И как фирми, създадени с държавни капитали се обявяваха за чужди, за да се използват за трансфер на валута извън страната.

ЛЮБА МАНОЛОВА
Продължение от 5 август 2006 година

6 август 2006

Прехвърлянето на скрития транзит ли създаде задграничните дружества? Този въпрос бе поставен на 30 юли в ефира на "Дарик радио". "За скрит транзит зад граница не се получаваха пари - свидетелства бившият съветник на Тодор Живков от онези години, Костадин Чакъров. - Да се изкарват пари зад граница беше много трудна работа, значи трябва да има решение на политбюро, значи това са 15 души, с техния помощен апарат, поне 40 души знаят, след туй се възлага на правителството. Правителството - 28 министри, с техния помощен апарат, стават 60-70, след туй се възлага на Националната банка - там също хора много. Оттам отива във Външнотърговска банка, поне 150-200 души знаят кои пари къде отиват - от политическото и правителственото равнище."

Какво попита още "Дарик радио" за задграничните дружества?

Прекъсна ли се връзката на задграничните дружества /ЗД/ след 10 ноември 1989 г., станаха ли те самостоятелни или имаше други фактори и събития около тях, които ги превърнаха в тайнствени фирми за непосветените. Какъв бе обемът на парите, които по този начин не успяха да се върнат в България и съответно подбуждат съмнение, че може би във вид на инвестиции, чуждестранни, сега се връщат в България?

"Покупката на ЗД стана поради наложеното ембарго, поясни Чакъров, като обърка дейността на научно-техническото разузнаване с тази на ЗД. - "Значи, изхвърлихме десетки ЗД, забихме им флага, че са чужди дружества, ние ги купувахме фалирали, полуфалирали... чрез тях ние придобивахме техническа и технологическа информация. - обясни живковия съветник на слушателите на "Дарик радио". - ... по този начин имахме една информационна и технологическа мрежа, аз неведнъж съм го казал, 800 000 души работеха по технологии, рецептури и така нататъка на нашето разузнаване. Десетки научни институти... - не само оръжейния комплекс, уникални неща придобивахме, трябва да Ви кажа в химията, биотехнологиите, компютрите...

- А какъв е обемът на парите, които по този начин останаха зад граница? - попита журналистката Богдана Лазарова събеседника си Чакъров.

- Не са останали - бързо отговори съветникът на Живков, - защото те, чрез ревизии се взеха сега. До 10 ноември отговарям за всяка моя дума..."

Спирам дотук, със спомените на събеседника Костадин Чакъров в предаването "Афери", защото в ефира на това радио прозвучаха доста неистини от гости в студиото и събеседници. В предаването обаче бе изнесено и че през 1991 г. правителството на Димитър Попов приема Докладна записка на Димитър Луджев за дейността на Държавна сигурност.

Докладната Записка на Димитър Луджев, внесена като т. 7 на заседание на Министерския съвет

Всъщност, според документа, който притежавам, Докладната записка е била разгледана на заседание на Министерския съвет, състояло се на 26 март, и е била записана в дневния ред под точка 7. В началото на този документ четем, че Докладната е относно възстановяване работата на правителствената комисия, създадена със Заповед № Р - 56 от 26 март 1991 г. Какво е съдържала тази заповед от времето на премиера Димитър Попов - ръководител на кабинет преди Филип Димитров? Според Заповед № Р - 56 и комисията, създадена от нея са възложени редица проверки: на издадени разрешения за износ на месо, живи животни, птиче месо и млечни произведения, за извършени задгранични инвестиции и най вече под формата на задгранични дружества с българско участие, за дейността на някои външно търговски фирми".

В доклада си от 1991 г. Димитър Луджев обяснява принципа на роенето на държавните предприятия и задграничните им дружества. Той пише: "от структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти, и т.н., като се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие, с капитали от страната и чужбина. По хода на тази проверка Министерството на финансите извършва проверка на статистическите сметки на Министерството на външноикономическите връзки и на "Интеркомерс" по изпълнение на резервната програма. По-нататък докладът обаче отбелязва: "Все още не е открита ревизия на "Тератон", за чиято дейност и връзки особено с фирмата "ИКОМЕВ" има достатъчно сериозни сигнали за финансови и други нарушения". Отбелязва се, че при разглеждане на проекта на Закона за приватизация е пропуснат въпросът за задграничната собственост на държавните фирми, което означава, че при бъдещата приватизация новите собственици ще получат безвъзмездно значителна задгранична собственост. Що се отнася до "Тератон" и документи, описващи дейността й с фирма "ИКОМЕВ" - то по този проблем аз намерих документи.

Какво показаха тези документи, които, според Димитър Луджев липсвали.

Заповедта, която Луджев не можел да открие

Имаше ли мистерия или всичко се е вършело в рамките на закона? След като запознах читателите в предишните части на разследванията "Каналите на Държавна сигурност", "Кой разреши износа на милиони?" с решенията на правителството на НРБ за скрита, транизитна търговия и специфични външнотърговски операции, всякакви твърдения за мистериозни български шпиони, които бродят по света под име друго и вънкашност чужда стават ненужни. Затова пък, когато пишех разследването си за държавната търговска оръжейна фирма "Тератон" изникна нещо друго знаменателно. В редица документи по дейността си "Тератон" нарича чужди следните четири фирми: "ИКОМЕВ", "Олтрейд", "Форинко", "Симитекс".

Какви са били тези фирми, с какво имущество са били образувани, къде са плащали данъци - всичко това се оказа доста изненадващо. Само за "ИКОМЕВ" /фирмата, която работеше по Решение 148 на Бюрото на МС/ ще спомена, че според един документ, който успях да открия, всяка година, като планово задание са й отпускани по 7 милиона долара от страна на българската държава. Регистрирана в чужбина, "ИКОМЕВ" работи в България, но данни, че тя отчита тук печалба и оборот не открих. Не намерих и данни за платени в България от "ИКОМЕВ" данъци. Тук веднага трябва да добавя, че преди ноември 1989 г., в държавния народостопански план не са се отчитали постъпленията от валутния износ на продукция.

"ИКОМЕВ" и другите изброени фирми са част от смесените външнотърговски дружества, създадени с благословията на бившето Министерство на външноикономическите връзки в сътрудничество със съответните управления на Държавна сигурност. /В по-голямата част от дейността си, фирма "ИКОМЕВ" е извършвала горецитираните специални сделки или "специфични външнотърговски операции. Така се стига може би и до 1990 г., когато на "Тератон" четирите фирми "ИКОМЕВ", "Олтрейд", "Форинко" и "Симитекс" прехвърлят парични средства в лева и валута, като от тяхна страна стои подписът на Божидар Йорданов, в качеството си на техен представител. Сумите са: 600 000 долара и 2 500 000 лева. Преводът /според документите, които имам в архива си и за достоверността на които служители от "Тератон" се произнесоха/ става на 3 май 1990. Какво се случва оттук нататък? Няколко месеца след въпросния превод, Младен Мутафчийски /генерален директор на "Тератон"/ поема да представлява "чуждите" фирми и да извършва сделки от тяхно име. За сметка на четирите "чужди" фирми е направен голям оборот с внос на цигари и алкохол. Данни за облагане на тези сделки с акцизи и данъци обаче липсват. Въпросните фирми са работили по специален режим и Правилник за митнически контрол, утвърден още от времето на министъра на финансите от Живково време, Белчо Белчев /за този документ споменавам в предишната част от това разследване - бел. Л. М./. Във връзка със специалните си привилегии /силно ощетяващи държавата и то особено след 1989 г., когато липсва какъвто и да било контрол/, "ИКОМЕВ" си имала представители в митническите служби /на гара и аерогара/. На тях са изплащани хонорари /след май 1990 г. - бел мои/ от "Тератон" по реда на извънсписъчен състав. Докога остава да действа този Правилник, кога се спира спазването му в митническите служби - това трябваше да установи ревизия още през 1993 /година, в която изнесох, документално подкрепени тези данни/. Факт е, че и в годините: 1990, и 1991, 1992, 1993 Правилникът за скрита транзитна търговия продължаваше все още своето негласно действие. И никой от поредицата министри на финансите и вътрешните работи от периода на първите години на прехода /запознати с документите за транзитна търговия/ не понечи да предприеме каквото и да било. В посока минало - на неотчетени печалби, неплатени данъци и акцизи и още по-малко, в посока - бъдеще. Факт и то безспорен е, че превеждайки на държавната фирма "Тератон" пари, фирмите "ИКОМЕВ", "Олтрейд", Симитекс", "Форинко" са легитимирали огромни суми. Легитимирали са ги, но не като държавни, а като капитал на чужди фирми.

Случи се така, че след публикацията "Тератон или парите държавни" от 7 декември 1993 г. във в. "Демокрация", където работех тогава, от Кипър и Австрия ми позвъниха наши сънародници, възмутени, че "ИКОМЕВ" е предоставяла капитали като чужда фирма и че се е водила такава. Ето какво друго разказаха, за механизма на трансфери на суми преди 10 ноември, в разговори по телефона тези непознати българи, които помолиха да не споменавам имената им:
"Министерството на външноикономическите връзки, чрез министъра си Христо Христов, спускаше държавна валутна задача по специфични сделки в обем 12 млн валутни лева на ВТО ""Интеркомерс" и дружество "Икомев" /В документите се срещат два варианта на изписване на фирмата, като абревиатура и с малки букви - бел. Л. М./. за 1989 г. /Справка, която ми донесоха в редакцията показа, че за предишната, 1988 г. "Интеркомерс" е реализирала валутни приходи в размер на 5, 555 хил. вал. лв, а съвместно с "Икомев" - 12 949 000 вал. лв.- бел. Л. М./ Или разликата от 7 милиона държавни валутни лв е отишла при... "Икомев"."

3. Документът, доказващ правотата на казаното от мъжът, който се обади от Кипър /Случи се така, че за събития, свързани с ВТО "Интеркомерс" /за времето до 1989 г./ тепърва щях да намирам документи, предстоеше ми да слушам разкази за тази организация и свързани с нея фирми и дейности. За много от тези дейности се писа и говори още в началото на 1990 година /непосредствено след смяната на Т. Живков - бел. моя/, често с улучване на фактите или без документи. Излязоха публикации, които свързаха "Интеркомерс" с "Кинтекс", проговорваше се за скрити фирми. Документите, които успях да намеря, както и обяснения по тях от добре информирани източници, които издирих ме върнаха години назад...

Документите разказват как

Според Заповед №1485 от 27 декември 1985 г. на Министерство на външната търговия, на която има гриф "Поверително" и е била в 4 екземпляра е записано" В изпълнение на л. П. с. РМС №163/1985 г., с оглед продължаване на официализираната и легализирана дейност на фирмите "Сокотрейд", "Корестал" и "Гудекс", с цел получаване на допълнителни валутни постъпления за страната
Нареждам:

1. Да се открие представителство в София към ВТО "Интеркомерс" на фирмата "ИКОМЕВ", Лихтенщайн.
2. В рамките на общия предмет на дейност на фирмата "ИКОМЕВ", Лихтенщайн, определям следния предмет на дейност на представителството на същата в София в областта на специфичните операции, а именно:
   - реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, часовници, битова електроника и ширпотребни стоки,
   - посреднически услуги при транспортиране, съхранение, преопаковка на чужди стоки като: скъпоценни метали, скъпоценни камъни, /...не се чете/, медикаменти, цигари, напитки, часовници и ширпотребни стоки.
   - сътрудничество в преработката на скъпоценни метали, скъпоценни камъни и перли.
   
3. Изброените в предходната точка операции ще се извършват по следния начин:

А/ За обемни малообемни стоки в големи количества

Стоката ще бъде изпращана от чужбина в НР България на името на клиента, респ. На името на неговата фирма, ако има такава или на представителството на чуждата транспортна къща "Елтранс" в София."

По-нататък се дават указания как и къде да бъдат съхранявани тези стоки, как клиентът на входящ митнически пункт да получава на свое име като личен багаж съответната стока. Нарежда се стоките, обект на специфични операции, да бъдат изцяло под митнически контрол в съответствие с режима в НРБ.

Съществена част от заповедта по откриване на представителство на "ИКОМЕВ" в София са указанията активите пасивите и имуществото - движимо и недвижимо, на фирмите "Сокотрейд", "Корестал", "Гудекс" да бъдат прехвърлени безвъзмездно към представителството й в София. Прехвърлят се също наемните договори обслужващи дейността на трите фирми, сключени от тях или от ВТО "Кинтекс" на представителството на "Икомев", Лихтенщайн в София. В заповедта се дават указания текущите сделки на трите фирми да се реализират от досегашните им служители от името и за сметка на самите фирми.

Интересен момент е нареждането - финансирането и кредитирането на дейността на представителството в София на "ИКОМЕВ", Лихтенщайн да се извършва от Българска външнотърговска банка и Банката за стопански инициативи /Минералбанк/. Реализираната валутна печалба на представителството на "ИКОМЕВ" следвало да се отчита на ВТО "Интеркомерс" като валутни постъпления от специфични операции. В структурата на ВТО "Интеркомерс" се утвърждава щат и състав на представителството на "ИКОМЕВ", Лихтенщайн, като изброените поименно служители се приравняват по щат към "Дирекция" на външнотърговска организация, първа категория. Седемте щатни бройки са прехвърлени от "Кинтекс" към "Интеркомерс". Годишният бюджет на представителството се утвърждава от генералния директор на "Интеркомерс".

Така на практика държавни фирми като "Тератон", външнотърговски организации като "Интеркомерс" и "Кинтекс" са имали бизнес взаимоотношения с уж чужди фирми, които всъщност са били държавни, като оборотите на чуждите фирми са били отчитани в плановите задания на ВТО-тата официално.Така минават и заминават афери като сделката с продажба на съветска хартия, закупена чрез ЦК на БКП и препродадена чрез фирмата с държавни капитали "Ардекс" - Берн, като чистата печалба възлязла на 101 491 щатски долара и е била отчетена за задграничната "Ардекс". Хартията била предназначена като дар на израелската компартия. Вероятно това обяснява сложната схема на отчитане на печалбата.

Служебна бележка на представителя на така наречените чужди фирми за теглене на 1 328 000 лева, като част от сумата, получена в брой от фирма Майорка е за заплащане на стоки, собственост на чужди фирми

"Тератон" прави договор с фирмите, които нарича "чужди". Според допълнение към този договор, "Тератон" е упълномощен да командирова за сметка на прехвърлени салда по партида "чужди фирми" в страната и в чужбина физически лица. По искане на така наречените "чужди фирми" "Тератон" наема складови площи, за да стопанисва наличните стоки до продажбата им, да извършва продажба, а чуждите фирми имат право на комисионна. За свършената работа от държавната "Тератон", чуждите фирми пък се наемат да издържат пълномощника на "Тератон" в Москва, като предоставят суми за текущи разходи на държавния си партньор "Тератон". След време шефът на една от тези чужди фирми, "Олтрейд, Божидар Йорданов /за него има данни в предишните разследвания за Боби Бец - бел. Л. М./закрива сметка на фирмата си и превежда парите по левовата сметка на "Тератон".

Така на практика финансите на държавни ВТО-та се смесват с тези на уж чужди фирми, държавата протектира чуждите фирми, те пък превеждат или губят държавни пари. Защо се извършват тези комбинации и сложнидействия: единственото обяснение, е за да се прикриват сделки, дейности и трансфери, които не са били в полза на имиджа на страната ни. Така циркулират държавни капитали из страната и чрез протектирани чужди фирми извън нея. Без да разбират 200 -те души около Политбюро, министерски съвет и банки за какво иде реч.

Имало ли е корупция във вазимоотношениета на държавни с така наречени чужди фирми? Тук ще посоча примера със служителката на "Интеркомерс" М. С. заминава през септември 1990 г. заедно със семейството си за Ню Йорк и е поканена на постоянна работа в американска фирма. Като награда за дългогодишно търговско сътрудничество.

Нейният заместник Р. К., на 22 октомври 1990 г. заминава в куфарче с 50 000 долара за Сао Паоло, като ръководител на новото бюро на "Интеркомерс", но данни за откриване на такова бюро не постъпват.

Решение №148 за сритата транзитна търговия	Решение за отмяна на Решението за скрита транзитна търговия	Справка до Великото народно събрание за изтеглената сума за откриване на бюро на "Интеркомерс" в Сао Паоло - Бразилия.

Утре, на 7 август ще разберете още на дейността на "Тератон", защо ревизорът Кольо Парамов не успя да намери пари и сметки на задграничните дружества. Кой управници си прехвърляха топката за задграничните дружества и по каква причина.