Спомням си...
Историята е добросъвестен лъжец или историята е съд? * Единствените жертви на раздухания случай "Кристал" се оказаха подполковник Петър Бонев и съпругата му - Росица
ЛЮБА МАНОЛОВА6 ноември 2006 година
Преди 17 години, на 16 октомври 1989 година в София се открива Екофорум - Европейската среща по екология. Два дни преди това Андрей Луканов заминава за Съветския съюз, където според Пламен Даракчиев, мой колега от в. "Народна младеж", той се е преборил за провеждането на Форума в София. Екологичното сдружение "Екогласност", с разрешение на властите провежда своето първо легално заседание на 20 октомври 1898 година в кино "Петър Берон", а по-късно открива подписка в градинката пред "Кристал". Такова беше времето - с бели конци перестройчиците от БКП съшиваха история на дисиденти и се готвеха "героично" да свалят Тодор Живков.
Пред градинката на компекса от заведения "Кристал", в центъра на българската столица София, по заповед на министъра на вътрешните работи /тогава/, Георги Танев и члена на Политбюро, отговарящ за МВР, Димитър Стоянов милиционери, под ръководството на подполковник Петър Бонев качват на една камионетка екогласниците и ги откарват в Южния парк, където ги пускат. Предвидливо са извикани хора на Радио "Свободна Европа" /РСЕ/, Би Би Си и "Дойче Веле", които да отразят как милицията качва в камионетка някакви граждани, събиращи подписи и ги отвежда някъде. И тъй като няма официална информация, в пресата и електронните медии се мълчи за случилото се, като че ли не е било - чуждестранните кореспонденти си написват и съобщават каквото им душа иска, а и каквото услужливо им разказват определени хора. За да се подсилят "събитията" се пуска в ход и прословутото писмо на Младенов, което както изтъкнах вече си е една примерна автобиография плюс леко, почти незабележимо изразено недоволство от стила на Тодор Живков.
В Клуб "Екогласност" нещата се дирижират от бивши и действащи членове на комунистическата партия - случайни, безпартийни хора - няма. Това са: Желю Желев, Чавдар Кюранов, Иван Николов, Иван Джаджев, Петко Симеонов, Георги Спасов, Стефан Продев, Нешка Робева, Александър Каракачанов, Светлин Русев и още други. Като един опозиционен вестник, "Работническо дело" обяснява, че екогласниците са качени и извозени в периферията на столицата - нещо, което е самата истина.
На подполковник Бонев е приписана цялата вина за скандала "Кристал", въпреки че в акцията са взели участие и службите за сигурност. Самата акция, което е едно разпръсване на демонстранти не е кой знае какъв скандал, освен политически. Живков е дискредитиран, скандалите около него след смяната на имената на българските мюсюлмани е набрал отново скорст, но този път с привкус на репресии. Суматохата е трябвало да подсили критичната ситуация в ръководството на БКП и Живков да бъде принуден да се оттегли. За целта рамо до рамо с перестройчиците са служители от специалните служби, а всички вкупом разчитат на рамото на Виктор Шарапов, който спешно пристига в страната. От специалните служби са изолирани, а по-късно и уволнени всички, които са работили по линия на корупцията в партийните и съответно държавни върхове. Приносът на отделни хора от специалните служби в провеждането на дворцовия преврат в комунистическото ръководство се видя най-ясно след 10 ноември 1989 г. - когато едни бяха уволнени, а други забогатяха неимоверно много.
Защо точно в началото на месец ноември 1989 година бе свален Живков?
Отговорът е прост: под натиска на Москва, германският ръководител Ерих Хонекер се оттегля "по здравословни причини". Сам Младенов признава пред доверени превратаджии, че забавянето на сценария по смяната на Живков може да излезе извън контрол. Живков се обръща с молба да помощ и съдействие към Горбачов, но оттам получава студен отказ. На 2 ноември пристига Виктор Шарапов, за да участва пряко в свалянето на Живков. За писмото на Младенов и бъдещата смяна във връха на БКП е уведомен американският посланик Сол Полански - на 2 и 3 декември 1989 предстои да се проведе среща на върха между Съветския съюз и САЩ. Подписката на Екогласност срещу "Рила" и "Места" е сигналът за навлизане в последния етап от събитията по преврата. Сигнал, който е предвидено да бъде забелязан и отразен от чужди експерти и медии.На 25 октомври, един ден преди скандала, подполковник Петър Бонев предупреждава Александър Каракачанов да правят подписката си в Южния парк, а не в градинката пред "Кристал". Разликата между двамата тогава е, че Каракачанов е бил наясно какво предстои, а Бонев - не. На самия 26 октомври 10 милиционери не позволяват на екогласниците да влязат в градинката. Появява се и друга версия- съпругата на Бонев написва пред следовател след смъртта му, че мъжът й не е присъствал лично в градинката по време на сблъсъка. Колкото до самия сблъсък, той е бил ни повече, ни по-малко съпротива на екогласниците към присъстващите милиционери, борба да навлязат в градинката пред "Кристал" и съпротива да не се качват на камионетките, които ги извозват до Южния парк. Цивилна "барета" получава задача да счупи апарата на Майк Пауър от в. "Гардиън", но без да го докосва или нарани. Петър Слабаков извиква: "Не е филм? Наистина ме бият!" Финалът е натоварване на УАЗ-ки "Чавдар" и извозване до Южния парк. Би Би Си и РСЕ разтръбяват случката единствено с обвинения срещу подполковник Петър Бонев, който е наречен "душител на демокрацията".
Дъщерята на Петър Бонев разказва пред следствието как баща й споделил, че милиционерите направили жива верига пред Народното събрание и гражданите скачали върху краката им, удряли ги и викали: "Смърт за вас!"
"Бонев гледаше в уплах, беше в стрес от случилото се, той изобщо не беше наясно в каква постановка е пуснат" - разказа ми негов приятел и колега, година след смъртта му. След като Живков е свален сам Георги Танев обявява пред парламента, че подполковникът е главен виновник и е нарушил човешки права. Такова е времето - всеки хвърля върху другите отговорности, обвинения - Живков вече е свален. Между Танев и Бонев е имало и среща, по време на която Танев е наредил на офицера да поеме вината за случилото се пред "Кристал"! Цялата вина.
След тази среща и след обвиненията, прозвучали в парламента срещу Петър Бонев, самият той е огорчен изпада в дълбока депресия от предателството на хората над него, от човешката мерзост, от клеветите, от това, че е бил употребен в някаква мръсна постановка. Хората са станали агресивни срещу милицията, никой не прави нищо да овладее тази агресия, напротив тя се оказва твърде удобна за перестройчиците. Напрежението около подполковника ескалира, вестниците се пълнят с материали, които заклеймяват и нападат единствено него! За Петър Бонев няма трибуна, от която да съобщи истината, няма подкрепа сред колегите и началниците му - единствените, които го подкрепят и му вярват са няколко приятели и семейството му - съпругата Росица и дъщеря им - Анета.
Бонев вярва, че на предстоящия 14 конгрес на партията /29 януари 1990 г.-бел. Л. М./ ще може да разкрие най-после истината за случилото се и за измие позора и помиите с които го заливат. Два дни преди конгреса обаче Бонев изведнъж рухва психически, по неизвестни за дъщеря му и съпругата му причини. Два дена преди конгреса, сутринта, той става и отива на работа, неспокоен, зачервен, изключително много притеснен от нещо. Към десет часа вечерта същия ден Бонев още не е е върнал от работа, а съпругата му е посетена от генерал Русинов, който й съобщава, че Петър Бонев е в психиатричната клиника на ВВМИ...
Така явяването му на конгреса и възможността да си излее мъката са предотвратени. Бонев излиза от клиниката, връща се у дома, но не говори много с близките си, даже след три месеца заминава с внучето си и Росица в провинцията. Редуват се болнични с почивка.
Във фаталния ден, 9 май Бонев отива на работа, но какво се е случило там - никой от близките му така и не научава. Вечерта, когато започва зарята, той зарежда оръжието си, без да го видят Росица и Анета, опира дулото в слепоочието и се прострелва. На масичката, до която се свлича Росица открива подредени бележки, партиен билет и служебна карта. В предсмъртните бележки Петър Бонев е написал:
"Как сляпо и наивно съм вярвал? Защо унищожихте България? Цялото ни поколение, семейството ми и всичко най-свято, което съм имал."
"Уважаеми генерали и колеги, в името на годините и работата, която дадох в СГУ, моля Ви, помогнете на семейството ми.
Използвахте ме като маша, свърших всичко, въпреки че разбирах безсмислието."
Никой от генералите и колегите не изпълнява това предсмъртно желание на Бонев.
762-ма офицери подписват искане за образуване на наказателно преследване срещу психическите убийци на подполковник Петър Бонев: министър Героги Танев, Иван Панев, Стефан Нинов. Подписват се срещу жестокото унижение на честта и достойнството на подполковника на които е подложен след инцидента пред градинката на "Кристал". Във Военна прокуратура е заведено дело срещу хората, тласнали Бонев към смъртта. "Неоснователни обвинения", за инцидента пред "Кристал" и реактивна депресия довели до решението за смърт - това заключава прокуратурата. Магистратите обаче не намират доказателства за вина у посочените от подписката на МВР-служителите виновници. Резултатът е очакван - делото е прекратено. Осем месеца след самоубийството на Петър Бонев съпругата му Росица го последва, като се прострелва също в слепоочието...
Тези, които познаваха офицера Бонев знаеха колко жизнен и всеотдаен беше той, как свиреше на китара, пеейки руски романси, как умееше да вдъхва сили, надежда у приятелите си, когато бяха отчаяни, потиснати. Само него нямаше кой да измъкне от отчаянието да живее оклеветен и опозорен без да има вина. Така от една жалка постановка в навечерието на перестройката, двама млади и влюбени в живота и детето си - избраха отчаяни и обезверени смъртта.
Днес, 17 години след тази история, за застреляния на улицата Андрей Луканов се правят кръгли маси, пишат се спомени, Иван Панев също не е сред живите, а за отишлите си без време, оставяйки сам-само детето си сираче, Петър и Росица Боневи - никой не обелва и дума. Така наречената българска нежна революция, която не беше нито нежна, нито революция - отнесе по пътя си много честни и достойни хора. Българи, които живееха в свой чист и достоен свят.
