4.В търсене на изнесените държавни капитали - документи, свидетелства и събития хвърлят светлина върху случилото се
Още факти за дейността на "Тератон". *Къде реши да търси преди уволнението си от Иван Костов Главният ревизор на БНБ, Кольо Парамов пари от задграничните дружества.* Кой управници си прехвърляха топката за задграничните дружества след 10 ноември 1989 г. и не се намесиха, за да бъдат открити парите им
ЛЮБА МАНОЛОВАПродължение от 7 август 2006 година
7 август 2006
През 1990 година управителят на "Тератон" М. М. възлага с договор разработка на концепция за приватизацията на "Тератон", за която услуга депутатът А. М. и министърът на търговията от кабинета "Беров" - Валентин Карабашев получават по онова време петцифрен хонорар, потвърди през мен свидетел на това събитие. Още с влизането на Ст. Бързашки в Министерството на търговията по време на управлението на Любен Беров, той нарежда на служители от Правния отдел да изготвят заповед за преобразуване на "Тератон" от АД в ООД, с цел, М. да остане едноличен управител. Няколко дни след тази промяна във фирмата са уволнени служители, които пазели интересите на държавата като собственик. Предложение за приватизация на "Тератон" е изготвено и даже внесено в Икономическата комисия на парламента, като се разчитало на поддръжката на депутата А. М., но далаверата е хваната от други депутати и това било осуетено.
На какъв хал е държавната "Тератон" се разбира от писменото обяснение на главния счетоводител на фирмата Л. В. В Обяснението си В. пояснява, че през 1991 и 1992 години превес в относителния дял на стокооборота придобива износът на продукция от специален и военен характер, като например амониев нитрат - използуван за изкуствено наторяване, но и за производство на взривни вещества, готови експлозиви и други от този род, изнасяни за ливанската фирма RAWMATIMPEX със собственик г-н Луи Фарсун - съден и лежал по затворите в България за злоупотреби и задължения към български държавни фирми. Фарсун е бил главен клиент на "Тератон" и открива лична сметка на управителя на "Тератон", М. М. в банка в Дамаск. Този факт не е потвърден от никого другиго, освен от самия Фарсун пред следователи. Фирмата на Фарсун е посредник в скандална сделка на "Тератон" по продажба на стоки със специално предназначение от ДФ "Арсенал" - Казанлък в Сирия. В. свидетелства, че така наречените "чужди фирми", за които стана дума вчера в предишната част на това разследване, са били фирми, създадени с държавен капитал, инвестиран както зад граница, така и в страната.
В. свидетелства за апартамент, нает в столицата, който е бил ремонтиран за два милиона лева и пристроен в луксозен офис, като наемът е бил два пъти по-висок от нормалния за периода на наемане, като е бил предплатен години напред от държавната фирма "Тератон". Гл. счетоводителка на "Тератон" М. Бързашка, съпруга на зам.-министъра на търговията, Ст. Бързашки сторнира разходите около апартамента, ремонта и направената пристройка за 800 000 лв, от приходите, с цел да се прикрие историята, тъй като не било сигурно дали сградата е заприходена в активите, а като заприходена, от фирмата щели да дължат данъци. По-късно Бързашка преработва целия баланс, като посочената сграда бива извадена като придобит дълготраен актив.
В. свидетелства и че в края на м. декември 1992 г. М. М. нарежда да бъдат изтеглени от сметките на фирмата 1 328 184 лева във валута и в български лева и предаването им на него, на ръка, без каквато и да било разписка. Това става повод В. да бъде уволнен.
Необяснимите действия на М. М. в държавната фирма продължават, когато без съгласие от принципала, той продава българския дял от смесената "Сънуейвс - травел" - Атина на гръцкия съдружник, П. К. Това действие на управителя на "Тератон" не е санкционирано.
В нарушение на Търговския закон и Закона за нелоялната конкуренция М. М. става едновременно управляващ на държавната "Тератон" и на създаденото като филиал дружество в Щатите "Мейтрикс", с което М. има договор да го представлява в България! Чрез българина Чарлз Петров е купен апаратамент на фиктивна фирма "Майорка", за която стана дума в предишната част от това разследване.
Нито една от описаните щети в Обяснителната записка на главния счетоводител на "Тератон" Л. В. не е разследвана и не са взети мерки за нарушаване на законите в управлението на държавната фирма "Тератон". Намерих и едно писмо на премиера Ф. Димитров до М. М., с гриф "Поверително", в което Димитров пита:
Уважаеми г-н М.,
Във връзка с постъпилите от Вас данни за предложение за покупка на оръжие и полицейско снаряжение от република Македония, моля да поясните официален ли е характерът на това предложение, в течение ли са македонските власти за него и от чие име е постъпило същото при Вас. Касае се за оферта, която има съществено значение за междудържавните отношения между Република България и Република Македония и в региона изобщо.
Очаквам отговора Ви в най-кратък срок.
Подпис:
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Филип Димитров/"
Какво казаха за изнесените пари зад граница в студиото на "Дарик радио"?
Из разговора на журналистката Богдана Лазарова със съветника на Тодор Живков, Костадин Чакъров в студиото на "Дарик радио":- Мит ли са парите изнесени зад граница?
- Чакъров: Абсолютен мит, защото който говори ще трябва да го докаже ...След като на Живков не му намериха жилище нито в България, нито... той беше истински човек, който изповядваше програмата на комунистическата партия, че собствеността е проклятието на човечеството, частната собственост, той отказа да има... последните си години, когато можеше да си купи поне някое апартаментче, отказа, като каза, аз съм работил повече от 60 години в партия на чието знаме е написано, грубо казано: "Долу частната собственост!" ... след като той го няма и ние, които сме толкова..., смятате ли, че ще оставим на другите да крадат - пак си помислете нали?
И още един разговор на Богдана Лазарова с бившия ревизор на БНБ, Кольо Парамов:
- Господин Парамов, вие Сте бил дълги години Главен ревизор на БНБ, при ревизиите и проверките, които Сте правил хванахте ли потоците, валутните потоци, които бяха изнесени през външнотърговските ни дружества в чужбина, които потоци прекъснаха тогава, когато самите задгранични дружества прекъснаха връзките си с държавата. Така и не успя дори Главна прокуратура да хване пълния обем на изнесените пари - имаше ли някакви следи от тези процеси?
К. Парамов: Аз се надявам, че сега чрез моето писмо до Главния прокурор, предизвиквам същия да започне едно по-обстойна проверка в това направление. Аз очаквах в подготвянето на Закона за брейди облигациите и този закон всъщност отговори България колко заеми е получила от банките кредиторки за периода от 1981 до 1989 година... По този закон България успя да оттъргува достойно своето място, като намали общия дълг с около 5 милиарда долара, които нашите кредитори успяха да приемат като неудачно завишени лихвени проценти и други опрощавания, които те направиха. Що се касае до Вашия въпрос той е малко по-сложен и изисква малко по-допълнително тълкувание. А това тълкувание можеше да бъде успешно днеска при условие, че се беше направила сериозна ревизия на Външнотърговска банка, по сметките и по разчетите на външнотърговските дружества, които така или иначе не успяха да се засекат. Междувременно след свършване на голямата златна ревизия в Националната банка, през лятото на 97 година, аз подготвих една много детайлна програма, която целеше, чрез Валутно управление на БНБ да се стигне до парите на част от сметките на външнотърговските дружества, за да видиме чрез тяхните остатъци и по какъв начин, и кога през годините и особено след 85-та година, са били разпределяни част от получените заеми от българската държава и насочени към външно-търговските дружества. Това така или иначе не стана, ръководството на БНБ беше заменено, управител стана господин Гаврийски и след неговото идване аз бях причислен към групата на старите представители на социалистическата партия в БНБ и се изискваше да бъда освободен задължително от временния си пост като Главен ревизор на Банката. Не успях да осъществя ревизията, защото остана един гол, неосъществен план... много съжалявам, че тази ревизия не беше осъществена през 97, 98 година, тъй като в продължение на пет години впоследствие нямаше главен ревизор, който съгласно член 22 на Закона за Българската народна банка и в неговите изискуеми клаузи, такива каквито ги беше осигурил Международният валутен фонд, като детайлизация и проверка на всички активи на банката, в преходния основно и бивши периоди, тая моя дейност не се увенча с успех. Не се увенча с успех и съжалявам много, защото днеска България щеше да знае от 393 външнотърговски дружества колко пари са били насочени към тях, колко пари са били изразходвани по тяхната ангажирана пряка работа, колко пари са останали по тези сметки и по какъв начин са били разпределени и в последствие използвани от самите разпоредители. В писмото си до Главния прокурор аз изрично твърдя и настоявам да се направи тази проверка, защото имам съмнения, сериозни, че част от тези пари са използвани впоследствие за приватизация и за осигуряване на покупка на предприятия у нас във връзка с промяна на собствеността, а днеска част от тези пари регулируемо се връщат при част от политическата класа, а тя, чрез тези пари успява много сериозно да моделира поведение и да внася коренно различни условия в управлението на държавата. Значи връзката - външнотърговски дружества- получени пари, изразходвани по целесъобразност, остатъци, които не са усвоени и не са използвани по целесъобразност - т. е. използвани са не за държавна кауза, а за лични цели е дилемата, която стои пред българската държавна машина, било то прокуратура, било то - съд, било то Българска народна банка, Министерство на финансите и всички онези институции, които са длъжни да докажат условията и възможностите като една сериозна държавна практика да намерят своите пари и да си ги върнат обратно, за да могат да бъдат използвани от България - целесъобразно.
- Господин Парамов, тези 393 са имали разпоредители, що за лица са това - държавни служители ли са да речем към 97 година, за която говорите за Златната ревизия, официално имат ли ангажимент към държавата, има ли ... да се върнат тези пари...
- ... не мога да отговоря на този въпрос, защото нито успях да получа описа, аз просто не започнах ревизията... Ако бях започнал ревизията, щях да отворя Голямата архива на Министерство на финансите, щях да я сравня с изходящата информация на Централна банка, оттам щях да взема описите на Външнотърговска банка и по разчетните сметки щях да стигна до всеки разпоредител, поименно, и днеска щях да зная кой по какъв начин е реализирал това. Аз не мога днеска да Ви кажа нито имената на разпоредителите, нито имената на фирмите, нито остатъците по сметките, нито и целесъобразността, нито разходването и на всички суми, които са попадали в тези дружества.
- Във валутния отдел на БНБ има ли следи и възможно ли е тази съпоставка все още да се направи? Питам, защото доста пъти мина информация в общественото пространство, че тези архиви и за тези валутни преводи на външнотърговските дружества са изчезнали от бившата Външно-търговска банка.
- Днеска сме 2006 година. Аз ви говоря за 1997 година, девет години са минали оттогава и ще бъде много неточно, като бивш Главен ревизор да говоря с догадки..
- ..да кажем към 97 година имало ли е възможност тези следи да се махнат...
- към 97 година имаше възможност, аз засякох личности, остатъци, да не говорим за.. златото беше засечено до грам, до грам, т. е. 31 тона и кусур, ... 97 имаше възможности това да се направи и организационен опит беше набран, но някой от Сметната палата тогава, бяха целево подготвени, аз да бъда възспрян...
Според Справка /от архива на външноикономическото Живково министерство/, с дата 20 март 1990 г., съдържаща списък на държавни външнотърговски фирми, на които са били предоставяни милиони щатски долари /във валута/ е записано, че на "Икомев" държавата е отпуснала 8 269 344, 36 като заем оборотни средства. Режимът за погасяване на тази сума е бил ... безсрочен!
В Докладна записка на тогавашния министър на отбраната в правителството на СДС, Димитър Луджев, /за която стана дума в предишната част от това разследване - бел. Л. М./, която Докладна е внесена на заседание на МС на 26 март 1992 г. се настоява за ревизии на фирми, като "Интеркомерс", "Кинтекс", "Тератон", а също така и на други подобни, чиято дейност е била пряко свързана с някои външнотърговски предприятия, фирми и банки. В документа Луджев цитира "Икомев" и в скоби отбелязва /сребърните, с каптагонов и други спекулативни сделки... /в един момент Главна прокуратура започна да я проверява бел. моя./. "Незабавно сигналът беше подаден в Министерство на финансите, - пише Д. Луджев - с мнение, че се налага спешна ревизия на Българската външнотърговска банка /БВТБ/, чрез която са изпълнявани почти всички поверителни и на тази база "скрити" от обществеността операции. Именно БВТБ е извършвала операциите с фирмата "Икомев", провеждала сделки, свързани със значителен риск по закупуване на ценни книжа, използвайки средства от стратегическия валутен резерв на страната, като е плащала по-високи от обичайните комисионни на фирма на покойния г-н Максуел /разрешението е било до 200 млн. щ. д., при условие, че първите операции за 50 млн. щ. д. се окажат успешни/..."
Как се започна
В справка на БВТБ до Великото народно събрание от 28 февруари 1991 прочетох: "...т. 2 фонд "Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие е създаден към Министерството на външноикономическите връзки с Решение под номер 304 от 11 май 1973 година на Бюрото на Министерския съвет. /Подчертаното е мое. бел. а./"Това е рожденият ден според някои. Средствата по този не толкова известен Фонд са се образували чрез заделяне на 20 на сто от постъпилите в държавата печалби. Печалби, приспадащи се на българските участници от дейността на дружествата и това е започнало от 1972 година.
Годишната сума по Фонда, потвърдиха пред мен различни хора, някои от които експерти, е била в зависимост от това какви печалби са постъпвали. Съответно с това се определяло в какъв размер да бъдат отпусканите кредити, както и каква част от тях /кредитите - бел моя/ се очаквало да бъдат погасявани през съответната година.
Валутните кредити на Фонда за финансиране на дружествата са разрешавани от МВиВ като техническото оформяне на кредитите, както и тяхното управление са се извършвали от БВТБ. Неизвестни на широката публика документи показваха, че предназначението на предоставяните кредити е било за: дялово участие, за оборотни средства, за изграждане на материално-техническа база.
Имаха ли пряка връзка и място създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие в разследване на кризата и натрупването на външния дълг - анализи на фактически данни и документи показваха значителни загуби, причинени на държавата ни от търговската и производствената дейност на тези дружества. В тях, според намерените от мен документи и свидетелства имаше държавно капиталово участие. Лош момент за разкриване на цялата истина по ЗД е, когато премиерът Филип Димитров закрива Министерството на външната търговия, а външният министър Стоян Ганев от своя страна също закрива Търговските представителства зад граница. Архивът на закритото министерство изчезва в по-голямата си и по-съществена част, а архив и отчетни документи от търговските представителства така и не бе събран. Това бе много фатален момент за разкриване на истината по ЗД и дейността им. Затова дълго търсих документи, тъй като мога да си позволя да пиша единствено по налични документални следи.
По данни на МВиВ, към юли 1991 година, регистрираните дружества на български стопански и други организации са: 295 в развити и развиващи се страни, 56 в СССР и 15 в бившите социалистически страни.
48 са били регистрираните зад граница дружества, като в тях не се включват като бройка едноличните фирми на български физически лица. По тези еднолични фирми в годините 1990, 1991, 1992, 1993 българското правителство не разполагаше с достатъчно информация. През декември 1990 г. парламентът приема необясними промени в Указ 56, с които отменя задължителната регистрация на задграничните дружества в Министерство на външноикономическите връзки. Така бе дадена зелена светлина да не се внесе никога и никаква яснота по проблема с изнесените и регистрирани само зад граница дружества. Така без проблем бе продължен безконтролният износ на капитали и след свалянето на Тодор Живков.
"Никое правителство не потърси парите след 10 ноември 1989 година" - каза Бригадир Аспарухов в едно интервю в печата. В следващите редове и части на това разследване ще опровергая бившия шеф на външното разузнаване, с документи и свидетелства на запознати с проблема.
Истината по разследването на изчезналите държавни пари зад граница в този момент чрез Комисия по разследване на причините за икономическата криза към Народното събрание, търси министър Румен Биков, който предлага Проект за Програма за установяване и връщане на задграничните капитали на България, инвестирани чрез държавни инженерингови и търговски организации. Това е единственият сериозен опит за търсене на парите в ЗД, опит, който остава без резултат. Преди него Румен Биков, в качеството си на председател на Подкомисията по разследване на причините за икономическата криза внася Докладна записка до президента Желев, премиера Ф. Димитров и председателя на парламента тогава - Стефан Савов. Номерата на внасяне на тази докладна записка са съответно: НС - 21. 04. 1992 г., МС - Вх. № 02-00-120 от 6 05 1992 г и Президентство - Вх. № 02-00-27 от 21 04 1992 г.. Защо давам подробно тези номера, причината е, че при всичките ми питания през годините и в трите институции: парламент, Министерски съвет и Президентство отговорът бе, че нямат под такъв номер внесена Докладна записка! Нито един от тримата споменати политици не проявява интерес към внесените Докладна записка и Програма на министър Румен Биков.
Освен това в Народното събрание под № 102-14-198 от 11 май 1992 г. като допълнение към друг изходящ № 102-14-185 от 21 04. 1992 г. е изпратена и Програма за установяване и връщане на българските капитали, инвестирани чрез държавни инженерингови и търговски организации. Документи под тези номера в цитираните институции не бяха открити, останаха само копията у мен, които получих лично от сътрудник на Биков.
Данните за инвестирани средства в ЗД бяха за суми в размер приблизително на 350 млн долара. Това е доказана сума, за период от три години - но за това ще стане дума в продължението на разследването в следващите дни. След закриване на МВиВ и отдела му "Задгранични дружества" отчетите на много дружества и техни сметки и валутни средства в чужбина изчезнаха. Уволнените външни търговци поеха като частници със сведенията и връзките си бившата външна държавна търговия, с което Филип Димитров нанесе огромна щета на държавата! В същото време с поемането на властта от Ф. Димитров излиза решение за ревизии на 55 ЗД от екипи на Министерство на финансите. Освен това с Разпореждане № 93 на МС от 14 август 1992 г. за защита на държавните интереси в областта на външната търговия се възлага на министъра на търговията до 30 ноември 1992 г. да извърши проверка на дружества и предприятия, с цел установяване на държавно имущество в страната и чужбина. Резултати от тази проверка така и не са оповестени.
През 1997 задграничните дружества поема зетят на Йордан Соколов, Христо Михайловски, който е зам.-министър в кабинета на ОДС.
 |
 |
