Скъпи читатели,
Вашето мнение е изключително важно за мен.
Моля, отделете от времето си и споделете вашето мнение за сайта и съдържанието му тук.
Благодаря Ви!


Леви, десни, леви, център - да вървим напред!

Кристиян Вигенин не се чува какво говори * Лидерът му Станишев не говори това, което трябва да се чуе * Вторият мандат на държавния глава ще е изключително труден, тъй като след изборите в държавата се вихри партийно строителство

ЛЮБА МАНОЛОВА

7 ноември, 2006 г.

Някак между капките минаха думите на Кристиян Вигенин от БСП, че е необходимо да се изгради санитарен кордон, който да не допусне крайнодесните до властовия ресурс. Трябва ли да припомням на Вигенин, че "делото" започнато от Ленин, за което милиони заплатиха с живота си, претърпя историческо поражение. Онзи Ленин, който далеч не беше крайно десен, а по-скоро крайно ляв, Ленин, който с маниакална настойчивост успя да насочи своята партия по пътя на насилието и жестокостта, който с неограничен деспотизъм обеща велик прогрес, но постигна голяма изостаналост. Същият вожд на пролетариата, който чрез Народния комисариат на финансите отпускаше милиони в златни рубли за нуждите на световната революция, докато милиони съветски граждани умираха от глад и болести.

Като един неосъзнат ленинец Вигенин е решен да се бори, за да се сдобие партията му с монопол над властта, над мисленето и над самия живот, което си е идеална основа за модерен тоталитаризъм.
Политическото пространство след току що завършилите избори за президент започна бързо да се променя: социалистическата партия, като водеща в тройната коалиция бе изхвърлена на плиткото, но явно там не й достига въздух за нови идеологеми. Да се упражнява властта чрез гъвкав механизъм от идеологически и организационни стурктури - това е мечтата на всяка политическа сила с ляв диктаторски уклон. Това е стремежът на младия Вигенин, това е скритата цел и на лидера му - Станишев. За партия, в която има хора, вярващи, че аморалното е морално, стига да е в интерес на партията - БСП се справя добре. В мига, в който се появи тежкият проблем със софийския боклук - моралистите от социалистическата партия решиха, че са ударили джакпота, за да накажат спечелилия кметското място Бойко Борисов и вече месеци го разтъкават по инстанции.

"Ценността на Европа е толерантността" цитира Вигенин в същия момент, в който демонстрира нетолерантност към политическия опонент на социалистическата партия "Атака". На Третия конгрес на комунистическата младеж Ленин казва, че всичко, което допринася за победата на комунизма е морално. През 1918 година Ленин вече пояснява, че в политиката няма място за морал, а само за прагматизъм! Вождът на болшевиките никога не е толерантен към своите политически опоненти. В Париж през 1911 той изпуска нервите си: "Някой трябва да притисне такива хора /става дума за Керенски и сподвижниците му - бел. Л. М./до стената и ако те все още не се подчиняват, да ги стъпче в калта." Изрази, които заменят политическите аргументи - не ви ли е познато, драги читатели?

На какво се противопоставя Кристиян Вигенин? На това етническите групи да не участват във властта, но и Конституцията е на мнение че политически партии на етническа и религиозна основа не се допускат. Тогава? Вигенин изважда някаква Декларация на толерантност към религиозните символи - но защо я вади тук Вигенин? Защо не замине с нея в Брюксел и там да развие отвинтените си умозаключения за толерантността към религиозните символи, пред французите например. Да им размаха пръст, че направиха Закон в тази посока след скандала със забрадките в учебните заведения на Франция. За по-близко Вигенин може да отскочи и до Турция и да им изчете серия лекции да са по-толерантни към кюрдите. С декларацията си в ръка младежът от "Позитано" си плаче да отлети за Испания и да си поговорят за баските, след това да прекоси океана и да засрами американците, като осъди отношението им към индианците, латиноамериканците, афроамериканците. Там си плаче Вигенин да притисне до стената янките и да ги застави да пуснат новини на майчиния език на милиони американци като: испански, китайски, полски, руски, арабски и прочие многообразие. Ето на това аз му казвам - борец за толерантност от световен мащаб!

Достатъчно е да се заслуша човек в изказванията и определенията на социалистите и социалдемократите и да разбере, че болшевизмът тайно се е настанил в редиците на червената централа. "На лицето на България цъфна един цирей и той може да се премахне, но проблемът е в мръсната кръв на политиката", заяви от парламентарната трибуна Николай Камов, централният комсомолец, който го играеше бодигард на Станка Шопова/шеф на Централния комитет на димитровския комунистически младежки съюз - бел. Л. М./. Изключителна лексика, която трябва да замести аргументите в едно чисто политическо противопоставяне. Но друго си е да паднеш на равнището на опонента си, което не е никак трудно след като от комсомолец си се преродил в член на движението на Билдербергерите. Това ли са аргументите "против" движението "Атака"? Доста болшевишки звучи, но, както казваше един днешен политик: "В главите на някои хора още кънтят залповете на "Аврора". Нападки - какъв е смисълът в тях?

Клекни-стани!

Червените клекнаха заради имотите на Симеон. Червените се надигнаха, когато партията напусна един от емблематичните й членове - генерал Любен Петров. Червените клекнаха, когато коалиционните им партньори замълчаха и не подкрепиха Георги Първанов за изборите. Но когато дойде време за балотажа - червените скочиха и се прегърнаха с коалиционните си партньори. Червените скочиха, когато Костадин Паскалев заговори за възникване на нова лява формация от недоволните в БСП и когато заяви, че говоренето на генерал Петров съвпада с мислите на немалка част от електората на БСП. А когато се отвори дума за определяне на еврокомисар червените отново клекнаха пред кандидатурата на Миглена Кунева. И така: клекни-стани, клекни-стани до безкрай. "Медиите създават усещането, че живеем в скандали, опита се да прояви чувство за хумор премиерът Станишев, вместо да даде смислено обяснение като как хората от парламентарната му група са подписали споразумението за американските бази, без да са го чели. Мълчание в случая би свършило по-добра работа.

"БСП трябва да откъсне живо месо от себе си" - препоръча Кольо Парамов, като под "живо месо" той имаше в предвид Румен Овчаров и Румен Петков. Но пак ще припомня Станишев: "...медиите създават усещането, че живеем в скандали".

"Политиката на БСП и правителството се различава от желанията на избирателите, които са гласували за БСП." - Това каза Илия Божинов, член на Висшия съвет на БСП, в предаването "Денят започва" на БНТ. Той припомни, че основната част на избирателите и членовете на социалистическата партия са против български войски в Ирак и американски бази на наша територия, но кабинетът подписал такъв договор. Илия Божинов изказа мнение, че това е разминаване, което не трябва да съществува и самата партия трябва да промени курса на управлението си... Как беше: "...медиите създават усещането, че в БСП живеем в непрекъснати скандали..."

"Посланиците и консулите ни да изтъкват в чужбина предимствата на тройната коалиция, препоръча Сергей Станишев пред нарочно привикани посланици и консули на конференция в министерството на външните работи. - На конференцията на посланиците в Министерството на външните работи премиерът заяви, че "коалицията е голям капитал на България пред света", а също така и че: "Тази коалиция беше и необходима, и полезна за държавата в момента, в който тя се създаде", каза Станишев, който изчака и взе думата, за да няма не чул, неразбрал после по медиите от хора на "Позитано".

Вторият мандат на президента ще е по-труден,

защото през петте години на мандата му, кабинетът ще премине през кризата от влизането в Европейския съюз, кризата за снабдяване с електроенергия, кризата с финансите от загубата за бюджета на близо 2 милиарда евро годишно. Изборите показаха, че при липсваща десна опозиция, и снишен либерален център левите са самотни и сами. Предстои преструктуриране на политическото пространство. Доган вече се зае с "Атака", като й открадна откровено идеологията, колкото и абсурдно да звучи това. Но Доган е коалиционен партньор и приказките му за модерен национализъм от БСП ще посрещнат с ръкопляскания. На дневен ред отново е и темата за приемствеността и миналото: а на негласувалите за пореден път от дясно се поднася версията с вредата, държавата да бъде управлявана от децата на Политбюро. "Атака" търси място под слънцето, ДПС търси място под слънцето като балансьор, десните наченаха голямата разпра как, с кого и под ръководството на кого, като едни влизат, а други излизат. Докато хоризонтът се проясни социалистите си остават самотни, както и президентът им. Този мандат той все по-малко ще се бърка и ще взема инициативата да тласка политическите партии към определени решения. Оставени на автопилот и леви и десни са непредвидими с една разлика: левите са зле, защото носят бремето и отговорността на властта. Десните са зле, защото не знаят защо съществуват и нямат ясна представа как да продължат, което почти напомня терзанията на пубертетен юноша.

Монархистите ще дават знак, че съществуват само когато се наложи меркантилно да си поискат нещо.

Така леви - десни, леви-център ще вървим напред.

Вашето мнение за статията може да споделите тук


В началото | За мен | Анализи | Коментари | Разследвания | За контакти
Copyright © Люба Манолова
designed by Viara Hristova