За партията и живота на един Луканов
Той прибира в парламента синовете на две от жертвите на своята партия * Според следовниците му животът му е бил безупречен, според събития от най-новата история това не винаги е било така
ЛЮБА МАНОЛОВА7 октомври 2006 година
1. За партията на Луканов и как тя опозори лидера си Димитров след смъртта му, като му преписа авторство на Писмо против Трайчо Костов, в навечерието на обесването му
За процеса "Трайчо Костов" се говореше шепнешком и доверително още докато растях, че и в студентските години. Книги, материали или каквито и да било документи по следствието и съдебното дело срещу първия помощник на Георги Димитров липсваха и в най-престижни български библиотеки. Работата ми по темата започна най-неочаквано една вечер, когато в някаква стаичка със стари вестници на редакция "Народна младеж" попаднах на стари броеве вестници от годината на обесването на Трайчо Костов. В тях прочетох за истерията около самия процес: за протестни митинги на трудови хора, за селски декларации, за подготовката на влака с подаръци за рождения ден на Сталин. Там се натъкнах и как дни преди самата екзекуция е било отпечатано писмо от Георги Димитров /по това време вече покойник/. Това писмо ме заинтригува силно и го преписах. Не можех да разбера какво точно, но нещо в това писмо ме смущаваше.Като завършила история, а и липсата на логика в самия текст на писмото на комунистическия вожд събудиха у мен естествен интерес към събитието, още повече, че според родната историография официално такова нещо не се бе случвало. Какви са били отношенията Георги Димитров - Трайчо Костов в навечерието на обесването и малко след смъртта на комунистическия вожд. Съгласен ли е бил с Москва и Сталин Димитров за унищожението на първия си помощник, и той ли като останалите от българското Политбюро е бил готов да изпълни незабавно желанието на Джугашвили? Все въпроси, останали без отговор, в годините, още повече, че самият Трайчо Костов година-две преди края на живота си е бил непоколебим сталинист.
До този момент никъде не бях се натъквала на случаи на омраза и противопоставяне между Костов и Димитров, нито в учебници, а още по-малко в спомени и книги. Така стигнах до музея на Димитров, до изследвания за Коминтерна в музейната библиотека, прочетох архиви от този период и още преди да съм подредила в съзнанието си наученото, първото, което осъзнах и се проясняваше в главата ми като впечатление бе, че писмото може да е фалшификат! И точно когато се бе затвърдило това съмнение в мен, станах свидетел на друга интересна история. Но да карам поред:
Фалшификация от името на мъртвия Георги Димитров - звучеше доста невероятно, че и скандално! Кой би могъл да сътвори такава фалшификация, кому би могло да хрумне такова нещо? Защо, каква е била причината да се замеси в нея мъртвият от няколко месеца Георги Димитров... Историята, свързана с авторството на това писмо се превърна в мое проучване и разследване на събития от историята ни, твърде неясно описани до този момент от учените историци. На бял свят излизаха неочаквани и меко казано зашеметяващи факти. Факти, които за кой ли път ми показваха, че в името на "морала" на комунистическата върхушка и мъртвите вършат работа. Ето самата история:
Писмото е отпечатано дни преди обесването на Трайчо Костов във в. "Работническо дело" под заглавие "Из необнародваните писма на другаря Георги Димитров до Политбюро на ЦК на БКП. Характеристика на предателя Трайчо Костов." На пръв поглед ясно и просто. Свидетелствата и фактите около тези събития, с които се запознах по-късно обаче показаха, че такова писмо Димитров изобщо не е писал!
Посланието на вожда се появява на бял свят за първи път пет месеца след неговата смърт. Написано от някого и публикувано преди обесването на Трайчо Костов...
Беше края на 1989 година. В търсене на отговора на спорните моменти за събития преди повече от пет десетилетия позвъних и се опитах да се срещна и говоря с все още живия, но вече забравен Антон Югов /МВР-министър, дълго време във върхушката на комунистическата партия и държавното ръководство/ и пряк участник в събития около тази история. По телефона, много любезно, Югов, без да е чул причината за молбата ми за среща побърза да се извини с влошеното си здравословно състояние. Отказа.
Вторият адрес, към който се насочих бе така нареченият Музей на Димитров. Там успях дълго и обстойно да разговарям с научния му секретар тогава, Йордан Баев. Баев ми предостави възможност да се запозная с архивни материали и неизвестни документи от този период. След разговора ни излезе и моята публикация по писмото фалшификат - оказа се, че съм изпреварила с 2 седмици готвен дълго, подобен материал, на дългогодишната директорка на музея Мария Червендинева. Защо споменавам този факт - при разговора с мен Баев призна, че Червендинева е била разгневена, че е изпреварена с обнародването на историята. Баев не спомена, че в Централния партиен архив освен машинописния текст на въпросното "писмо" на Димитров има още и препис на ръка с два почерка на същия текст. Това узнах случайно малко по-късно. Мина време и успях да се срещна и разговарям и с дъщерята на комунистическия вожд Вълко Червенков - Ирина, която с много увъртания ми даде да разбера, че е доста притеснена от въпросните публикации, тъй като те засягаха не само баща й, но и майка й - сестрата на Димитров, Елена. Мина време и един мъж, на средна възраст, помолил за анонимност дойде при мен в редакцията и обясни кои са авторите на писания с два почерка, на ръка, препис-писмо против Трайчо Костов. Изслушах това съобщение, което се оказа невероятно като версия, но затова по-нататък.
Необходими уточнения около съдбата на Трайчо Костов
Първо уточнениеСпомени около спасяването на Трайчо Костов се появиха тези дни /1997 г./ под перото на д-р Павел Бъчваров, човекът лекувал известния български царски генерал Никифор Никифоров в края на живота му. Според генерала, сестрата на Трайчо Костов, /от годините когато е бил член на Политбюро на БРП и секретар на ЦК - бел. а./ ходатайствала за своя брат пред съученика си Станислав Балан, секретар на Н. в. цар Борис III. По време на някаква екскурзия до Седемте рилски езера, когато останал насаме с Царя, Балан успява да ходатайства за помилването на Трайчо Костов. По-късно генерал Никифоров урежда доживотна присъда за партийния функционер.
Минават няколко години, комунистите вземат властта в България и става така, че не друг, а "другарите" на спасения го арестуват /на 20 юни 1949 - бел моя/. Започва следствие срещу Трайчо Костов и някакви комунисти отиват при останалия по чудо жив генерал Никифоров с искане да им даде сведения против Костов. Д-р Павел Бъчваров, публикува думите на генерала: "Невероятно, едно време искахте да спася живота му и аз го сторих. Това не ми дава правото сега да му го отнема. Отказвам".
Второ уточнение
"Българският Робеспиер" назовават проф. Диню Шарланов и Поля Мешкова Трайчо Костов в свои материали против червения терор. Според тези двама учени, непосредствено след 9-ти септември 1944, като изключително верен на Сталин и идеите му, именно Тр. Костов е този, който с радиограма информира Г. Димитров в Москва: "Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки". На това Димитров му отговаря /с радиограма от 19 април 1945 г. от съветската столица - бел моя/: "В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи. Да се оставят тези хора в местата, където са живели, означава да се запазят в градовете и селата огнища на реакцията, източници за агенти на врага..."
Има ли смисъл да се възвеличава образът на един комунист, само защото е бил убит жестоко от своите? Този въпрос ми задаваха много читатели и близки на жертви на комунистическия режим след публикацията ми през януари 1990 г.
Трето уточнение
/Докато работех по това разследване и събирах документи и свидетелства излязоха и спомени на служилия като охрана на Вълко Червенков, о. з. генерал Лукан Варадинов, част от които публикувани във в. "24 часа" на 20 ноември 1997 г. Ето какво четем там:
- Я ми кажете какъв е режимът при водене на следствието? - попита Червенков.
- Нашите следователи са на непрекъснат работен ден - поде Боев /Христо Боев, заместник на министъра на вътрешните работи от това време Руси Христозов - бел.а./ - За да могат да издържат, им отпускаме безплатно цигари и..."
Според Варадинов, Червенков се ядосал:
...- Пълно безобразие. Значи за следователите грижи, а за подследствените? Кой за тях да се грижи, "горният" ли? Вие отговаряте пред партията. Нас ни интересува истината и само истината!"
Като пълен цинизъм - звучи тази "грижа" на комунистическия вожд, произнесена в днешно време. Неизвестно от какво е продиктуван този цинизъм - от желанието на Варадинов да възвиси партията и Червенков или от намерение да постави читателите в положение на идиоти! Според същия о. з. генерал излиза, че същите, които скалъпиха следствения и съдебен фарс са се грижили за подсъдимите?!
Очевидно това може да бъде представата на един бивш служител на Червенков, въпреки толкова излезли на бял свят истини, та според тази Варадинова представа - вождът му се е справил навремето блестящо и в един друг епизод, когато е бил с Берия пред Сталин на среща в Москва. Тогава, на тази среща твърдостта му /на Червенков!!/ е спасила според о. з. генерала партията!?
В противовес на сълзливите генералски спомени разбира се са реалните исторически факти около другарското унищожение на Трайчо Костов. /Факти, които не се различават от действията на комунистите и спрямо българската интелигенция непосредствено след 9 септември 1944 г./.
В печата бе изнесено вече, че при следствието на Тр. Костов в продължение на 6 месеца са се водили 22-часови разпити от български и съветски офицери, като следователите са се сменяли на 2 часа. Арестувания го държали прав до припадък, често инсценирали му разстрел.
Ще мине месец например след задържането на народния представител Костов и чак тогава извънредна сесия на Великото народно събрание, на 19 юли 1949 г. ще отнеме депутатския му имунитет! Според архивни стенограми, чак тогава и Червенков ще започне да говори за "неговото дяволско двуличие, за лицемерието му" като обещава на останалите другари "ние ще очистим нашата партия от всяко подобие на трайчокостовщина". По селата комунисти организират театрално разиграване на погребение - картонена змия с лицето на Тр. Костов, поставена в картонен ковчег ще се разнася по шествия, и още, и още. /Дали в тези мигове от Ада, посоченият от Димитров за наследник ще си спомня, седейки в килията как е докладвал на вожда в Москва за организирането на Народния съд. Дали след мъченията Костов ще намери сили да се върне в мислите и спомените си към собствения си принос в мъчителното унищожение на стотици хиляди невинни хора? Дали от килията си, в минути на почивка от мъченията е успявал да прозре, че това, което е препоръчвал да се върши доскоро от името на партията върху други, сега му се е стоварило върху собствената глава и то със страшна сила. "Не прави това, което не искаш да ти се прави", дали Костов е успял да се сети за една от Божиите заповеди :"Не убивай!"
Из казаното пред Комисията по разследване на процесите конкретни факти за методите на КГБ, използвани в българската ДС. Ето по-същественото останало в протоколите от архива:
Велчо Чанков, бивш началник на отдел IV /икономически/ на ДС: "Методите на следствието са такива, че да сломят задържания и да го направят играчка... Обвинителният акт за Трайчо Костов го състави Чернов /КГБ/ отначало докрай и после се преведе на български... Екзекуцията стана два дни след присъдата, но тези неща не ги помня вече".Димитър Георгиев, бивш главен прокурор на републиката: "Единият от разпитващите, Христо Боев му казва: "Аз не мога да ти дам препис извлечение от разпита. Аз давам само два екземпляра - единия на др. Червенков, а другия на др. Коларов. Така че, ако ти разрешат...".
Така е било тогава - на главния прокурор на Републиката не дават препис извлечение от разпита, но на генерала от КГБ, Чернов - дават.
Каква е била Източна Европа в навечерието на процеса "Трайчо Костов"?
След лятото на 1947 година, /след обявяването на плана Маршал - бел. а./ Сталин решава да овладее някои тревожни явления в Източноевропейската си империя. Поведението на Тито го тревожи. Злопаметният грузинец не е забравил как през войната Тито му се е троснал с думите: "Ако не можете да ни помогнете, поне не ни пречете с безполезни съвети!" На 1 март 1948 Тито се налага на Централния си комитет да отхвърли предложения от Сталин договор. Югославският ръководител незабавно е обвинен с антисъветизъм, в тайни заговорнически отношения със Запада - на сатрапите в Кремъл им минава дори мисълта за физическо унищожение на Тито. На Югославия са наложени икономически санкции от Съветите, провеждат се маневри покрай границите й, а през 1949 в останалите страни от Източна Европа се провеждат показни антититовски процеси срещу местни висши комунистически лидери. Такъв процес е и този срещу Трайчо Костов в България.В началото на декември 1948 г. Г. Димитров, В. Червенков и Тр. Костов заминават за Москва, за да се посъветват с руските си другари за предстоящия Пети конгрес на българската комунистическа партия. /Няколко месеца преди това пътуване българското Велико народно събрание приема Закон за опазване на държавната тайна /ЗОДТ/ /обнародван в Д. в., бр. 227 на 28. 09. 1948 г. - бел. Л. М./. От края на ноември до началото на декември с. г. Трайчо Костов е посъветвал служителя Шабански, от Плановата комисия и колегата му Кочемидов от Външната търговия, да се въздържат да дават информация на съветски специалисти, съгласно влезлия вече в сила ЗОДТ. Така се почва...
На 28 ноември съветският посланик в България Бодров, след разговор с Трайчо Костов по телефона праща телеграма до Москва с оплакване за тревожен прецедент./ Някой в България си е позволил да отказва нещо на Съветския съюз - скандалът е в ход...
От тази телеграма нататък събитията следват шеметно. На срещата си в Москва, /в началото на декември 1948/ с Димитров, Червенков и Тр. Костов, Сталин избухва без повод пред българската партийна тройка: "Не искате да ни издавате своите тайни, вървете по дяволите и без вас ще минем? Какво, вие ни смятате за простаци, за наивни /дурачки/, а вие сте европейци, вие имате връзки с Европа. Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? Ние и без това знаем всичко. Ние ви се доверяваме, а вие пазите тайните си от нас. На другите по-евтино продавате? Не искате, тогава ни кажете. Обърнете се към нас като държава към държава. Не, вие това не правите. Трябва непременно да унизите нашите хора. Какая-то злоба? С това започна Тито. Точь в точь. Пазете вашата независимост, за създаването, на която ние сме съпричастни. И без вас ще минем."
След тази яростна тирада Сталин се обръща за миг към Димитров с обвинението: "Не знаете какво се върши у вас! - и продължава да излива злобата си към Тр. Костов: - Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим."
След завръщането на високопоставената тройка комунисти е събран активът, за да се даде информация за пътуването до Москва. Тогава В. Червенков изрича нещо твърде показателно за бъдещата съдба на Тр. Костов: "Че известни цени са скривани от Съветския съюз, ти не призна. Това ти призна едва на заседанието на Политбюро, след като се върнахме от Москва и то след като другарят Добри Терпешев съобщи за това."
Нападението на В. Червенков, както ще покажат събитията по-късно, не е случайно. В този момент той отлично е знаел, че Трайчо Костов е обречен.
И въпреки че Сталин е казал и друго :"Добре, щом казвате, че сте разбрали грешката си, че няма тя да се повтори, нека забравим за това. Считам въпросът за изчерпан", Червенков е наясно с двуличието и отмъстителността на Коба. Като хищник, който внимателно наблюдава жертвата си, как се заплита и няма да може да избяга, така и Коба е решил да даде глътка въздух на обречения български комунист. Посветените в организирането на бъдещия процес над Костов също повтарят реакцията на Йосиф Висарионович.
