3.Аферата "Сапио" - в очакване на давност

Ще стане дума за съдбата на другите двама участници в аферата "Сапио" - Ясен Златков и Христофор Събев *Ще потърся обяснение защо двама главни прокурори заложиха авторитета си, за да спасят главата на Иван Костов, а също така и как най-скандалният случай на източване на държавни пари отиде в архив, за да помогне на Командира да възкръсне от пепелта за политиката.

ЛЮБА МАНОЛОВА
7 септември 2006

Продължение от 6 септември 2006 година
"Дядо Фори топи Костов за "Сапио"", под това заглавие излезе информация през 1998 година за един от участниците в аферата, отец Христофор Събев, атомният физик, надянал расо н годините на демокрация. " Видях с очите си документи за разрешен безмитен внос на фондацията "Сапио", подписани от Иван Костов, заяви тогава пред радио "Експрес" Христофор Събев. Това станало при посещението му в Главна прокуратура заедно с Бойко Рашков. Парафът на Костов бил сложен 3 месеца и половина преди самият Събев да ходатайства пред него за внос на печатарска машина за издаване на учебници по богословие. "Костов да не се опитва да се прикрива зад мен", предупреди Събев. "Документите съществуват, работата по случая не е спирала" , потвърди по радиото дядо Фори. До този момент, той не беше давал официални показания за аферата. Всъщност истината е обратната на това, което твърдеше Събев - той бе в дъното на исканото разрешение за осъществяване на безмитен внос и то естествено, бе последвано от разрешителен подпис на Костов.

По-късно в специално интервю за агенция Балкан от САЩ отец Христофор Събев заяви, че две финансови групировки имали интерес от раздухване на аферата "Сапио", с което целели превземане на църковното ръководство в България, чрез дискредитацията му. Те вече имат лобита там, но искат да ги наложат в ръководството на БПЦ, уточни отец Събев. Не съм разнасял по митниците никакъв документ, нито с подпис, нито без подпис на Иван Костов през 1992 и нямам нищо общо със "Сапио", каза пак през 1998 година Христофор Събев пред журналист след посещение при главния прокурор Иван Татарчев заедно с шефа на НСлС Бойко Рашков. Отец Христофор отрече визитата му при прокурор № 1 да е свързана със случая "Сапио". Оказа се, че отецът, който вече имал американски паспорт и по тази причина гневно протестира срещу мълвата, че бил издирван от Интерпол. Събев заяви пред журналисти, че не бил търсен и за разпити от следствието и прокуратурата.

30 години затвор грозят шефа на "Сапио" Ясен Златков, който застана на подсъдимата скамейка в Софийския градски съд публикуваха по-късно медиите. Шефът на скандалната фондация бе обвинен за длъжностно присвояване на 26 млн. стари лева. Златков бе народен представител във Великото народно събрание. Той влезе в парламента на мястото на Желю Желев, когато последният бе избран за президент.

"Сапио" нашумя през 1993 г., когато стана ясно, че като финансов министър Иван Костов е разрешил безмитен внос на цигари, уиски и други стоки. Фондацията щяла да върне кредита си на ДСК, ако не били "дивашките нападения" на всички държавни органи срещу нея, обясни на излизане от съда обвиненият Ясен Златков. Веднага след съдебното заседание стана ясно, че делото срещу шефа на фондация "Сапио" Ясен Златков е образувано след изказване на Иван Костов през 1998 г. Тогава е бил отнет и паспортът му. Тези факти съобщи Златков на събралите се журналисти.

Оказа се, че Златков ползва служебен адвокат, защото нямал пари. Според прокуратурата престъплението, за което Златков се яви в съда се наказвало с от 10 до 30 г. затвор. Счетоводна експертиза по делото показа, че парите са преведени на 3 транша в Балканбанк и ТБ "Биохим". Движението им по сметките не е било проследено. Кредитът бил за 5 контейнера цигари "Марлборо", разясни самият Златков.

"Единствената връзка с Иван Костов и държавния апарат беше, че Костов се появи в телевизионно предаване през 1998 г. и каза, че съм избягал в чужбина, крия се и ме е страх да се върна в България", разказа Златков. /1998 година Иван Костов е вече министър-председател на държавата - бел. Л. М./. След тези изявления на бившия премиер Златков пратил свой представител в парламента, прокуратурата, МВР и следствието, за да предоставят адреса му в САЩ. Два дни по-късно обаче му образували дело. В края на съдебното дирене състав на Софийски градски съд /СГС/ издаде тригодишна условна присъда "лишаване от свобода" с петгодишен изпитателен срок на председателя на "Сапио фондация" Ясен Златков. Съдът лиши Златков и от правото в период от три години да заема ръководна държавна и обществена длъжност. "Става дума за голяма сума и престъпление от особен обществен интерес", заяви съдебният състав. Сумата е усвоена от ноември до декември 1991 година, като взета на кредит от ДСК.

Осъденият Ясен Златков заяви пред журналисти, че е невинен: "Вие знаете, че аз съм един от съавторите на българската конституция и в нея се казва, че по презумция съм невинен и не съм длъжен да прилагам никакви доказателства за невинността си. Сигурен съм, че и прокуратурата знае, че съм невинен, защото аз съм този, който поиска делото да влезе в съда. Прокуратурата я беше страх 5 години и половина да го внесе, защото знаеше, че нямаше да има никакъв резултат."

Ще се върна малко назад, за да припомня, че фондацията на бившия велик депутат от СДС Ясен Златков получи разрешение да внася стоки без мита, когато правителството на Филип Димитров вече беше отменило тези привилегии. Безмитният внос бе осъществен, защото подписът на разрешението "По изключение от 24 до 31 март 1992 г." бе на тогавашния финансов министър и настоящ премиер Иван Костов. С това "изключение" за една седмица Ясен Златков вкарва стоки с 52 митнически декларации, като щетите от това за държавния бюджет са изчислени първоначално на стойност 140 милиона лева. За откривател на аферата "Сапио" се сочи тогавашният данъчен шеф Стоян Александров. Всъщност истината е, че Александров решава "да пребори" конкурента си за поста финансов министър и да покаже на другите политически сили в държавата, че има хляб в него за високи постове. Александров прави така, че документите за "Сапио" да попаднат в ръцете на Столичния данъчен шеф - Красимир Ангарски. А от Ангарски тези документи получих аз, тъй като историята ми се стори доста скандална. "Такъв бе "приносът" на Стоян Александров за "Сапио".

"Сапио" беше разследвана и от Временната анкетна комисия за проучване на сигналите за корупция в законодателната и изпълнителната власт през 1994 г.с председател Анна Караиванова. Заключението й бе, че "Сапио" е нанесла вреди на държавата за 338 милиона лева! Тогава Иван Костов не пожела да дава обяснения през тази Временна комисия за "Сапио", тъй като прокуратурата вече се била произнесла за неговата невинност!

"Проблемът около фондация "Сапио" е чисто политически" каза бившият депутат от седмото Велико Народно Събрание и председател на фондацията Ясен Златков в "Блиц" за Георги Коритаров на 9 януари 2003 година, без да поясни какво има в пред вид.

За всички що годе запознати със случая "Сапио" беше ясно, че Костов без съмнение е извършил нарушение. Още повече, че дълго време сам той отричаше да е подписвал, докато експертизата не доказа автентичността на парафа му!

Другият начин да шикалкави и се измъква от отговорност за Иван Костов бе предложен от починалия Илко Ескенази, който обясни, че подписът му всъщност не разрешава вноса, защото писмото не е заведено по надлежния ред в Министерството на финансите. На документа липсвал и печат на Министерство на финансите. Оттук отговорността за пуснатите стоки се прехвърли върху митничарите, които са си затворили очите, виждайки министерския подпис. Стигна се до абсурда положилият подпис да е невинен, а подчинилите се на документа с министерския подпис да отнесат вината.

Интересен момент бе този, когато Златков потвърди, че с подписа имало и син печат на министерството, но документът бил взет от Стоян Александров и Костов и по-късно се появили копия в медиите, но без печат при подписа на Иван Костов.

В годините остана неясно защо заради извършения незаконен внос няма образувано дело срещу фондация "Сапио" поне за контрабанда? Не бе съобщено официално и в какъв размер са окончателните вреди, нанесени на държавата от подписа на Иван Костов. Никой не издирваше дълго време Ясен Златков, никой не търсеше и Христофор Събев - те мълчаха и бяха изпратени далече от България за известно време. Не стана ясно и защо Иван Костов бе оневинен за това, че е подписал писмото за разрешение за внос, след като преференциалният режим за фондациите и кооперациите е бил вече отменен? Не стана ясно и защо през годините двама главни прокурори ту понечваха, ту спираха проверки и действия срещу Иван Костов по аферата "Сапио".

Прокурорите и Костов - любов и омраза за цял мандат

Иван Татарчев бе седем години главен прокурор на Република България. През 1993 година, по време на мандата на Татарчев, Прокуратурата обяви, че по "Сапио" и Костов нямало данни за престъпление. След това в годините Татарчев промени становището си по вината на Костов за щети, нанесени на държавата от фандацията и въпреки това не намери време да привлече Иван Костов като обвиняем по делото "Сапио". Дни преди да изтече мандатът му Татарчев направи небивало за един прокурор изявление: "Да, Иван Костов е виновен, но аз няма да го привлека към наказателна отговорност, за да не каже, че искам да си отмъщавам." Този главен прокурор просто се уплаши да привлече към наказателна отговорност лидера на една мощна по онова време партия, който освен това бе и министър-председател. Подсказано му бе недвусмислено, че ако дръзне да подведе Иван Костов под отговорност, той ще има да изживее много сериозни неприятности. В прав текст един депутат, Васил Гоцев заяви, че ако Татарчев привлече Иван Костов под наказателна отговорност, те утре, когато няма да е вече главен прокурор, ще го привлекат да отговаря по обвинението, че използвайки съдебната власт е поискал да извърши държавен преврат. Татарчев не можеше да пренебрегне това предупреждение, защото знаеше че "те" са в състояние да направят това.

Стилът на Татарчевия наследник Никола Филчев бе съвсем различен. Главна прокуратура все повече заприличваше на военно укрепление, където никой не можеше да припари. В началото на кариерата си Филчев се появяваше понякога и в парламента. При едно такова посещение той посочи лявата страна в пленарната зала и заклейми социалистите. "Тук седят тези, които трябва да отговарят пред закона", тържествено обяви Филчев. От същата трибуна той заяви, че по често спряганото дело "Сапио", в което бе намесен Иван Костов, няма никакви данни, които могат да послужат за пред съда. По времето на управлението на ОДС същият главен прокурор очерта приоритетите на 30-40 важни дела, които щели били да разплетат далаверите на организираната престъпност и корупцията в България.

След време Филчев започна открита атака срещу вече бившия премиер Иван Костов, като няколко пъти извади прашасалите папки по случая "Сапио", колкото да влезе в полезрението на медиите. И никога повече не спомена за онези грабежи от началото на демокрацията, които трябваше да хвърлят светлина върху проблема кой кой е в българския преход.

В заключение мога да кажа, че съдбата на делото "Сапио" бе предопределена - изчакваше се срокът за давност, който в крайна сметка настъпи.

В хода на годините, в разговори със свидетели и наблюдавайки събитията, които се случват стана ясно и друго: някой много високо в политиката закриляше Иван Костов, за да си послужи с него. В политиката. Този закрилник бе политически опонент на Костов, той го бе "отгледал" за ролята му в процесите в дясно през годините. Този човек днес не е между живите - остана Иван Костов, с поредното си превъплъщение в политиката, този път като лидер на нова партия, Демократи за силна България. Настъпилата давност по "Сапио" даде своите резултати.