3.ЕТНИЧЕСКИЯТ ЧАДЪР НАД ДОГАН СРЕЩУ НАРУШЕНИЯ НА ЗАКОНА

"Изпитвам удовлетворение от вида на жертвата" казва лидерът на ДПС при политически двубой със свои опоненти

ЛЮБА МАНОЛОВА
Продължение от 13 април

Две несъвместими събития кореспондират в биографията на Доган в неспокойната 1997 г. В България той е огласен за сътрудник на Държавна сигурност и разузнавач срещу Турция. В същото време Турция го награди с медал за заслуги към падането на Живковия режим. По тази тема би могло да се защити докторат, тъй като Меди Доганов - Ахмед Доган е образец на двойна и тройна игра, както с българските спецслужби, така и при колегите им в южната съседна държава. Същото важи и за поведението му в политиката. Малцина днес са наясно къде и в чий интереси действа днес бившият философ марксист, коя от принадлежностите му преди 10 ноември 1989 г. продължава. За заблуда и задоволяване на журналистическото любопитство, когато се обявяват досиетата, Доган не идва в парламента, но това не му пречи да се подиграе публично на опонентите си: "Когато аз се борех срещу режима, други се бореха с любовниците си".
Двойнствеността си лидерът на ДПС пренася и в политическото поведение на властници в държавата: от една страна България стана член на антитерористична общност, а от друга, властта позволява да се издигат паметници на терористи.
На Петата национална конференция на Движението Ахмед Доган извади и размаха етническата карта, но вече като заявка за признаване на друго национално малцинство в рамките на Република България. Това се случи след като тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски похвали ДПС, че "не позволило след т. нар. възродителен процес българските турци да бъдат завладени от озлобление и реваншизъм". На тазгодишната, Шеста национална конференция на Движението Симеон не дойде и отдавна е забравил думите си от преди три години. Лидерката на СДС Надежда Михайлова пък 2003 г. посочи в слово, че СДС и ДПС никога не са били изкушени да използват етническата карта за коз в политическата борба. Днес Михайлова е на път да се превърне в спомен и мимолетно присъствие в СДС и е на друго мнение за ДПС. "Всичко тече, но нищо не се променя - казваше отишлият си без време писател и драматург Станислав Стратиев. - Трудно е да не сме нули като непрекъснато започваме от нулата". Така Доган хем не бил лидер на етническа партия, хем получи най-високото държавно отличие за запазване на етническия мир в държавата. И друго: хем лидерът на ДПС имал принос в утвърждаването на етническия мир в България, хем цинично заяви: "Ако Европа иска етнически мир, да се бръкне в джоба... Етническите демокрации поставят редица въпроси за нов поглед към някои конституционни текстове: изучаването на майчиния език, именна система и прочие". Ако някой се сетеше да попита, абе, къде и кои са етническите демокрации на Доган в Европа, то тогава той тутакси би потърсил задния вход, за да се измъкне без отговор, както го стори след Шестата национална конференция на ДПС.
Ахмед Доган е наясно, че в Турция всички поданици са турци. Няма национално или етническо малцинство. Има един народ и една нация - турската. Няма и използване на майчин език от кюрдите например, да не говорим за новини по националната телевизия в Турция на друг език, освен на турски.
Коя е годината като първоначална за съществуването на ДПС е също неудобен въпрос за лидера на Движението. Според свидетели, на Кръглата маса 1990 г. Доганов - Доган предявил претенции за трета политическа сила пред СДС с аргумента "Вие сте от два месеца в политиката, докато ДПС сме от пет години!" Явно тогава лидерът на ДПС е започвал броенето по създаването на Движението като продължение на нелегалното Турското национално-освободително движение, което в същността си беше извън закона като терористична организация.
На големия митинг за връщане на имената на българските мюсюлмани от декември 1989 г. Доганов липсва - години след това той вече изважда тази карта в претенциите за изучаване на майчин език и новини на турски по националната телевизия. Не мина много и той поиска въвеждане на турски език и в армията и всичко това вместо да решава конкретните проблеми на избирателите си за намаляване на безработицата и изкупуване на тютюна.
"Ако го нямаше ДПС Босна е само един блед модел за онова, което можеше да стане в България" - обичаше да припомня Доган и настояваше през 1994 г. да не отпада от дневния ред на Ислямската конференция проблемът с правата на мюсюлманското население в България. И въпреки всичко случило се, според едни, "Доган е национално богатство" /шефът на Националната следствена служба-бел. моя/, а според други той е "проклятие за България" /Иван Костов - бел. моя/. Преди Доган да се превърне в "проклятие" за Костов обаче, СДС се опита да го приласкае към себе си за поредните местни избори с цел да отдалечи БСП от местната власт. Тогава ДПС обяви, че не се хваща на уловките на сините и показа мускули. Още се помни денят, в който ДПС поиска специална среща със СДС заради конвенцията за малцинствата и след светкавичното съгласие на сините и появата на премиерът Костов в парламентарните кулоари, Доган не се появи! Той вече бе провел сондажи за подкрепа на конвенцията с лидери на БСП и Евролевицата тогава.
"Ако аз нямам допълнителен ход, не бих играл и първия", казва Доган, коментирайки действията си в политиката. Вярното, е че първия ход Доган играе за някого, но следващите са за него. Характерно за Доган, е че губи само избиратели, но не и политическа битка в периода от годините на преход и обяснението е в неговата гъвкавост на политическата сцена, която винаги е и за сметка на електората му.
Изкривяването и спекулациите с етноса през годините стигнаха дотам, че цигани от Русе отидоха до Норвегия, за да поискат политическо убежище като турско говорящи. 16 години в България се работи тихомълком по учението на професора от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнър, според който чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият Гелнър твърди в своите трудове, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи. Подобно на Дж. Сорос, в чийто инструментариум бе заложено създаването на тотален контрол върху държавата, с цел "правене на история", а и дестабилизиране на някои държави. Така се стигна и дотам един приближен на Доган, Юнал Лютфи да твърди, че едно мултиетническо общество като българското след 10 ноември 1989 г. следвало да има и съответна Конституция, т. е. мултиетническа.
Феноменът религията да определя етноса е нещо ново за учените в цял свят. Всъщност в България към този феномен се прибави и друго: съседството с Турция. "Да обясняваш историята си само с географията си не е най-точния начин да разбереш истината" - казваше писателят Станислав Стратиев. Така близостта с Турция наведе на мисълта лидери на ДПС българските мюсюлмани да учат турски език и да придобият абсурдното название "български турци".
Неочаквано най-зряло към Доган и действията му подходи една сравнително нова за политиката личност, сегашният кмет на София Бойко Борисов като обяви, че "Доган се забавлявал с българските политици". Дали това изявление е плод на екипа му от съветници не е от значение - твърде навреме се намери най-сетне човек, който да назове нещата с лидера на ДПС с истинските им имена. "В управлението трябва да има хора от всички етноси, но те не трябва да се капсулират в една партия на етнически принцип обясни позицията си по тази, избягвана от политиците ни тема генерал Борисов. - В България турци няма, тук живеят българи. Има българи-християни и българи-мюсюлмани, но всички са българи", категоричен бе кметът на столицата. Той подчерта, че всеки може да си пусне Си Ен Ен или турската телевизия, но у нас официалният език е българският и трябва да се говори на него.

Слабите моменти в кариерата на Доган

По време на управлението на правителството на Любен Беров ДПС направи подписка за признаване на "голямата екскурзия" за трудов стаж, искане, което тутакси забрави и изостави. Пак в 1994 г. Доган сподели, че се е срещнал либийския лидер Кадафи и му благодарил за позицията, която Кадафи заел по време на "възродителния процес". Тук възниква въпросът: след като Доган е толкова близък с Муамар Кадафи, защо не отрони и дума по проблема с обвиненията към българските медици, които Надежда Михайлова като външен министър и разузнаването, начело с Димо Гяуров забъркаха и вече няколко правителства се опитват без успех да решат? Доган мълча и запази мълчание.
Днес малцина си спомнят как възропта Ахмед Доган когато бе задържан Ерджан Рашид - Роко, като нарече ареста "етническа провокация", без значение, че Роко бе с три влезли в сила присъди: две за хулиганство и една за незаконно оръжие. При ареста у Роко бе открита над половин милион фалшива валута: марки и долари, както и пистолети "Макаров", пълнители, патрони, граната, автомат "Заги" и прочие, и пр. Тогавашният началник на канцеларията на Ахмед Доган, Мохамед Реджеб каза по повод задържането на Роко, че един ден публично ще призове Ерджан Рашид да влезе в активната политика и даже ще му организира солидна подкрепа. Защото е пострадал от данъчните, които го изписали сред най-големите длъжници в града и лепнали списъка на видно място. И докато политици от други партии в България крият контактите си с криминално проявени, то Доган, за да защити Ерджан Рашид - Роко най-безцеремонно нападна правораздавателните органи с развяване на етническата карта. На Роко бе осигурен един добър и добре платен адвокат като Хари Харалампиев, а самият Ерджан Рашид заяви, че вярва в българското правосъдие! Роко бе пуснат под гаранция, а след излизането на Богомил Бонев от системата на МВР вече никой не се занимава с него. Самият Доган с годините се поукроти и вече не афишира публично пристрастията си с хора с криминални прояви и присъди, още повече, че преди приемането на България в Европа темата за борбата с организираната престъпност е болна за политическия ни елит.
МВР и отбраната - силовите министерства в държавата, това беше и си остава Ахилесовата пета в стремленията на Ахмед Доган, тъй като нито едно правителство, даже и тези, сътворени с мандат на ДПС не си позволи да отстъпи силовите министерства в изпълнителната власт на лидера на ДПС. Засега това остана една неосъществена мечта на бившия философ марксист. Засега.