Кой ни пише отново историята? САЩ? /скандалът за петвековното робство в Панагюрище/

Най-неочаквано, на 1 май 2015 година в Панагюрище присветна мълния и се разрази скандал! Кметът на общината, Никола Белишки държа реч в присъствието на така нареченият ни президент Росен Плевнелиев и говори за избухването на Априлското въстание, като нарече събитията с истинските им исторически имена!
Точно на Плевнелиев,  който не спомена народността на освободителите ни от Руско-турската война, защото трябваше да назове Русия му се случи неблагополучието да се окаже в едно честване с кмет-патриот!!
Но да карам поред:
СЛОВО НА КМЕТА НА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ НИКОЛА БЕЛИШКИ ОТ НАЦИОНАЛЕН МИТИНГ-ЗАРЯ НА 1 МАЙ 2015 ГОДИНА ПО ПОВОД 139 ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Днес отново се завръщаме към онова време, когато само една крачка разделя робството от свободата.

В онова време на тирания и варварство народът български  оцелявал пет века. Пет века робска битка за насъщния, под вечния страх, че всеки ден е може би последен. Пет века все тая злокобна песен – дрънчене на окови по робските тържища, писъци на деца, изтръгнати от майчина гръд, ридания над синовни гробове. Пет века натиск да се размие кръвта в чужди вени. Пет века без църква, но с вяра. Пет века без държавност, но с духовност.

Пет века до славното време на Април 1876-та.  Тогава едни обикновени човеци, с титанично достойнство и чутовна вяра,  дръзнаха да се бунтуват. Те не искаха да оцеляват, те искаха да живеят. Избраха да не бъдат жертви, а да пишат история. Избраха да пишат историята на своя народ, на своята държава. И знаеха, че затова трябва да се мре. Затова до свещеното човешко слово „свобода“ прибавиха клетвеното „или смърт“. Оставиха кървави следи по улици и църкви, за да чуе света, че има на Балканите един горд и жилав народ, който не чака свободата си даром.

В нашия край, в нашия говор, в нашата родова памет нямаме синоним за турското робство.

И тук днес под този хълм – жертвеник, под кръста на църквата „Свето Въведение Богородично“ искам ясно и категорично да заявя – всяка  подмяна на историческите факти, всички понятия като „съвместно съществуване“, „владичество“ или „присъствие“, са поругаване на паметта на дедите ни и обида за нас потомците.

Не може и не бива историята да бъде заложник на политиката. Опитите да се пренапише тя, да се променят събития, да се преиначават факти, за нас носят клеймото на национално предателство.

Ние, панагюрци, не вярваме на авторите и приносителите на тези уж дипломатични понятия. Ние вярваме на онова „Свобода или смърт“ върху знамето на Райна Княгиня, вярваме в прокламацията на оборищенските делегати. Вярваме на песните на Чинтулов и Стамболов, на огнените думи на Ботев, в словата на Левски.

За нас достоверни са записките на Захари Стоянов, онези „Писма от Ада“ на Макгахан, които разтърсиха цяла Европа,  докладът на Юджийн Скайлер и Гладстоновите „Уроци по клане“ и „Ужасите в България“.

Тук, за нас робството е „робство“, въстанието е „въстание“, кланетата – „кланета“. А жертвите – „герои и мъченици“ за Вяра, за България, за Свободата. Те никога няма да бъдат забравени. Защото ние помним и знаем, че нашето Днес е изстрадано, измито с робски сълзи, с реки от българска кръв.

И днес, уважаеми дами и господа,

От този висок връх на българската история, трябва най-напред да погледнем към себе си. Да си зададем въпроса – дадохме ли всичко от себе си за днешната си свобода? И дали ценим тази свобода? Днес, когато свои се изправяме с гняв едни срещу други, когато се делим на „ти” и „аз”, на „тези“ и „онези”,  не забравихме ли тяхното „ние”?

Онзи Април  ни научи, че когато сме единни, само тогава сме силни. Той показа как гласът ни се чува и преминава границите на империи и континенти тогава, когато идва от дъното на българската ни душа. Как Бог ни обича, когато сме готови да принесем в жертва на свободата себе си, родителите си, децата си…

И днес, от разстоянието на 139 години, все така силно и истинно и толкова близо отеква възванието на оборищенци: „Българино, покажи, че си жив, докажи, че цениш свободата си!“

Защото днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея!

Да живее Панагюрище!

Бог да пази България!

След тази пламенна реч на кмета, президентът Росен Плевнелиев също е говорил, т. е. чел от листче написаната реч, но тук има нещо странно: речта на така наречения ни държавен глава не е публикувана в сайта му след другите речи и изявления?!

По време на четенето на словото Плевнелиев спомена познатото "Априлското въстание бе самостоятелно дело на българския народ с ясни цели и стратегия. Ето защо то се превърна в много повече от военна акция и израсна до висотата на блестящ политически успех с огромно значение за българската кауза. Пожарите на бунта осветиха цяла Европа и не позволиха на великите сили цинично да обърнат гръб на факта, че на Балканите има един народ, който е готов да мре за свобода и достойнство. Възрожденският стремеж към самостоятелност, към държавност и собствени институции бе вграден в основите на движението за национално освобождение...

... Наш дълг е да не забравяме неподвластното на времето послание от Оборище, че пътят на националната ни свобода и независимост преминава през принципите на демокрация и равенство, които приобщиха българския народ към идеите на демократична Европа. Априлското въстание, написа писателят Георги Марков, е не само израз на натрупани през робството въжделения, а огнища на нови, силни и велики идеи, които ще движат българите в пътя им към бъдещето и не ще загубят своята валидност при каквито и нови изпитания и робства да ги води съдбата.
Скъпи сънародници, Априлското въстание е изцяло българско дело. Народът се вдигна след 5-вековно униние..."

Кланетата, убийствата, горените живи, децата, жените и старците с отсечени глави - са жертви на вдигналите си българи след петвековно униние, не робство, а униние?! Това е разбирането на евроатлантикът Плевнелиев за преживяното петвековно робство, когато на картата е липсвала българската държава!

А ето и обяснението на думата "униние" в синонимния и в тълковния речници:

Тълковен речник - унилост, Синонимен речник - същ.) унилост, отпадналост, подтиснатост, подтиснат дух, депресия, безжизненост, омърлушеност, заспалост, слабост, безсилие, немощ, изнемощялост, омаломощение, неразположение
(същ.) отчаяние, обезверение, обезнадежденост, разочарование, обезсърчение, угнетение, угнетеност, печал, меланхолия
(същ.) скука, самота, усамотение
(същ.) безнадеждност, обезверяване
(същ.) махмурлук, препиване.

Ето цялата реч на Плевнелиев, която даже сайтът му не публикува:

Росен Плевнелиев, президент на Република България

Росен Плевнелиев, президентРосен Плевнелиев: Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин кмет, уважаеми господин областен управител, уважаеми народни представители, драги панагюрци, скъпи сънародници. За мен е чест да бъда сред вас, трудолюбиво Панагюрище, записало достойно името си като столица на героична България по време на незабравимата Априлска епопея. Отправяйки поглед към величествените и страшни дни на 1876 година, си даваме сметка, че българската историческа памет има пътеводни звезди, които не избледняват с времето. Има величини, с които поколение след поколение винаги ще се сравняваме. Всяко време на триумф и трагедия ражда своите ярки личности. Априлското въстание – този ярък символ на пробуждането на българския дух, на борбата за човешко и национално достойнство, бе дело на цяла плеада от титани на българската история. То се превърна във връх на националноосвободителните борби на българския народ, благодарение на всички онези знайни и незнайни герои, които презряха живот и имане, водени от словата на Бенковски: „Боже, дай ми сила и недей ме оставя сам. Помогни ми в святото начинание и предприятие да избавя тоя народ от железните нокти на тиранина“. Народът ги нарече с обич апостоли, а сърцата на потомците остават завинаги отворени за подвига на тяхната саможертва. Априлското въстание бе самостоятелно дело на българския народ с ясни цели и стратегия. Ето защо то се превърна в много повече от военна акция и израсна до висотата на блестящ политически успех с огромно значение за българската кауза. Пожарите на бунта осветиха цяла Европа и не позволиха на великите сили цинично да обърнат гръб на факта, че на Балканите има един народ, който е готов да мре за свобода и достойнство. Възрожденският стремеж към самостоятелност, към държавност и собствени институции бе вграден в основите на движението за национално освобождение. Този стремеж подтикна апостолите от ІV революционен окръг да свикат истински български парламент в местността Оборище, водени от вярата, че гласът на народа трябва да одобри въстанието, да утвърди неговите водачи и стратегия. Събранието на Оборище основателно е наречено от историци и съвременници първото Велико народно събрание на България. Велико не само заради взетите съдбоносни решения, но и с оглед на демократичния дух, предопределил неговото провеждане. Първият български парламент бе воден от същите принципи, които почитаме и днес – изборност на делегатите, демократичност и вишегласие. На Оборище ясно пролича, че посетите от Васил Левски семена дават щедри плодове. И нямаше как да бъде иначе. Повече от половината делегати бяха съратници на Апостола на свободата. На Оборище се събраха представители на всички съсловия и професии – учители, духовници, търговци, земеделци. Мнозина от тях с високото за времето си образование и добро имотно състояние. Така в този момент на върховно изпитание българите показаха мъдрост и зрялост, излъчвайки най-достойните чрез широко народно представителство. Позволете ми да припомня поразяващите и днес думи на летописеца Захари Стоянов – "Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения - искам да кажа, прогонни и дневни пари - на които бяха: грозната бесилка и заптийският камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде". Наш дълг е да не забравяме неподвластното на времето послание от Оборище, че пътят на националната ни свобода и независимост преминава през принципите на демокрация и равенство, които приобщиха българския народ към идеите на демократична Европа. Априлското въстание, написа писателят Георги Марков, е не само израз на натрупани през робството въжделения, а огнища на нови, силни и велики идеи, които ще движат българите в пътя им към бъдещето и не ще загубят своята валидност при каквито и нови изпитания и робства да ги води съдбата.
Скъпи сънародници, Априлското въстание е изцяло българско дело. Народът се вдигна след 5-вековно униние, Априлската епопея е българската национална революция – морална и с военни средства. Въпреки, че бе разгромено, въстанието успя политически, защото предизвика решаването на българския национален въпрос. Наш дълг е да пренесем във времето този пламък на чистия идеализъм, за да могат идните поколения да почерпят сили от дълбоката вяра на нашите предци, собствените ни възможности от безграничната им и съзидателна любов към Отечеството. Нека съхраним възрожденския стремеж да имаме своето достойно място в европейското семейство и да бъдем равни на другите европейски народи, както ни завеща Апостолът на свободата. Поклон пред героите на Априлското въстание! Да живее България!

Според така наречения ни президент, от когото аз лично се срамувам често щом се появи на екраните на телевизиите,  нас са ни освободили някакви анонимници...

Ще при помня на Плевнелиев един цитат на Захари Стоянов от това, което му бяха написали за реч и той чете от листче:

"Моите оборищки депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения - искам да кажа, прогонни и дневни пари - на които бяха: грозната бесилка и заптийският камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде".

Не само че не сме виждали подобни депутати скоро, но и властниците ни са такива, за които нито един от апостолите на национално-освободителните ни борби не е сънувал, че ще работи против народа си за своя лично благо. А сред тези властници е и самият Плевнелиев, уви!

*                     *                    *

България е парламентарна република, председателят на парламента Цецка Цачева рече за Априлското въстание: „В далечната 1876 г. клисурци отсякоха един клон от дървото на българщината, направиха си от него ятагани и пищови и се опълчиха срещу вековния поробител. Те щедро дариха на своите сънародници чудния плод на свободата и завинаги им дадоха правото да носят в душите си чувството за национално достойнство“, отбеляза Цецка Цачева.

В Копривщица Цачева каза: "Под стряхата на копривщенската къща се е стаила една историческа тишина и тази тишина крещи с пукота на първия гърмеж, възвестил началото на Априлското въстание". С тези думи председателят на Народното събрание Цецка Цачева се обърна към гражданите и гостите на Копривщица по време честването на 139-ата годишнина от Априлското въстание, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.

Отсечени клони и направени от клона пищови и ятагани, тишината крещи, разбирането за историята на Цачева е феноменално. Ако беше кандидатстудентка, щеше да разсмее проверяващите и да получи една измъчена тройка.

А ние, българите за какво изкупуваме вина, та ни се падат все такива политици, самозабравили се, но пишещи историята под диктовката на Запада и Новия голям брат. Според тази история не трябва да има величие в саможертвите, не трябва да се споменава Русия - абе, защо не забранят Иван Вазов! Да не вземе някое детенце да издекламира:

Кат Русия няма втора,

тъй могъща на света...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови