Забранено за учебника по история

ЖЕСТОКИ ИГРИ

ПЛОДОВЕТЕ НА ЗЛОТО

Продължение от 29 май

Дурдугюл, снахата на Яшар - умряла при раждане, и тя, и бебето останали в гробове в Турция...
Синът на Али Ибрамджиков - потънал в мразовитите води на асеновградския водоем, оставил безутешни родители, вдовица и син...
В Хасково бе разрушен цял квартал, но след свалянето на Живков, избраните с гласовете на ДПС депутати гласуваха с колегите си от соцпартията да не се отнема имунитетът на виновния за сриването на хасковския квартал, народния представител Димитър Велев.
Късмет извадил Емин Юсуф - докато се хранел, разказват негови съграждани, - фадромата започнала да събаря керемидите от другата страна на къщата му! Едавам успял да излезе, но жив. - Дойдоха и ми дадоха два часа, за да си събера багажа - припомня си дните на сриването на квартал "Хисар" Рамадан Мехмед Хакъ. - За два часа, какво да вземеш по-напред, ами ако няма къде и при кого да отидеш? После се върнахме - не ти се гледа - вместо къщата - изравнена земя!
- Като тръгвахме, забравихме лампите да светят. Привечер беше, когато дойдоха да рушат при нас - със сълзи на очи си припомня жителка на "Хисар" сбогуването с родния дом. - Така и го запомнихме - със светнали прозорци.

Заведоха ме - няма дом, няма прозорци, стени- Стърчи следа от врата, само врата. Влизаш, никъде, излизаш - пак си никъде. А разказите на хисарци - все едни и същи - фадроми влачат детски играчки, разпиляват чинии, непрочетени книги, мачкат хладилник, търкалят телевизор. Продънени столове и избити прозорци се валят в прахта.

- Как се събира къща? - питат нещастниците от разрушения квартал. - Как се остава на улицата, без покрив с жена и деца? - Няма доказателства - им заявил следователят Жеков. Няма доказателства, че сте имали нещо в къщите и какво и колко е било то!

Отломки от нищото са натрупали купчини на разрушението. "По плодовете им ще ги познаете", а какви хора са тези, за които домът, животът, спомените на човека може да се превърнат в нищо?

* * * *

Още незаминали в Турция, а стотици от отпътувалите започнаха да се връщат. Чуждестранни дипломати се водеха на още неразрушени гробища на мюсюлмани, пак от тези години се намериха и разрушители на християнски храмове.
И още, и още - с отбелязана година на смърт: 1984, 1985, 1986, 1987..1989

- Страх ни беше, започнахме да се заключваме, а по улиците, засмрачи ли се - притичвахме - това пък споделяха българи, но християни за напрежението около прекръстването и изселването. - Довчера съседи и приятели, а един ден усещаш, че отсреща не смеят да вдигнат поглед, едно добър ден не изричат!

- По стените и входните врати започнахме да намираме заплашителни надписи, отново възкръсна от вековете "гяури", "неверници", "смърт"! А довчера с тези хора сме посрещали Великден, техните, нашите празници, отскачали сме по комишийски!

- Ревеше ми се, като ги гледах - уплашени. Тичат на опашки в меверето, общината! Опаковаха покъщнината, стоях на прозореца, а една буца, заседнала тук, на гърлото ми. Ще ги видя ли отново тези хора, къде са тръгнали с деца, мебели, дрехи? Едни имат при кого да отседнат в Турция, а други - нито език знаят, нито пък близък имат там? Сърцето ми се късаше!

- Обичахме се, нали сме хора - какво стана, та разсипаха семейства, домове?

В тези дни си спомних за мои съседи - младо семейство, с две деца. Един ден мъжът изчезна - жена му къде ли не ходи, къде ли не пита! Две седмици не хапна и не спа, заприлича на сянка. Най-сетне приятели го открили, в затвора, задържан по донос. С пари и много усилия пуснаха момчето и то си тръгна от България, разделиха се. Той не пожела да се върне никога вече.

След време, на един от съседите ни жена му се раболя от най-лошото, рак. Минаха още месеци, години и случайно научихме, че точно този човек бе писал доноса.
Тези думи чувах и от българи християни и от мюсюлмани, също българи. Живееха в страх, посято недоверие бе покълнало - недоверие и отчужденост, които растяха с всеки изминал ден.
- Забраниха Байряма, за обрязването дебнеха и наказваха със съд, после започнаха да глобяват: за една изпусната дума на турски - глоба! А имаме възрастни жени, които си говорят помежду си на турски - не са били в училище, не знаят добре български език. Това с глобите - много тормозеше - шепнехме си или винаги трябваше да сме нащрек. - Приятелки на Фетие, чули за моето гостуване се изсипаха на гости. В началото слушаха разговора помежду ни, но после постепенно се отпуснаха и разказваха една през друга:

- Имаше случай с моя колежка - синът й играл с наши деца и научил турски думи - глобиха я 200 лева, задето се изтървал да каже нещо на турски! - спомня си млада, около 30-годишна жена, но ме гледа още с недоверие и притеснение - страх я е да не я попитам за името.
- Така се събира страхът - днес, утре - расте. После дойде и това с гробовете - взе думата Фетие.
- Дядо ми, сега да отида, не мога да намеря къде е гробът му. Починал брат също имам - всичко изпочупиха, през деня ли, през нощта ли? Чухме за гробищата по-късно. Ще ги помним докато сме живи и лед време с нас ще си отиде и споменът за мъртвите ни.

Изпочупено и после разчистено! В Смолянско се нагледах на такива изравнени гробища, през последния дом на мъртвите бе минал багер, плочите с имената натоварени и закарани кой знае къде. Никой не ти казва. На връщане, облегната на прозореца на рейса си мислех - дали са усетили там, в отвъдното, какво зловещо нещо се е вихрило тук, на Земята? Не мина много и други вандали започнаха да оскверняват български гробища.

- Та гледахме - продължава лентата от касетофона разказа на Фетие. - едни тръгваха от страх с мисълта да останат за няколко месеца на спокойствие, с надеждата, че и това безумие ще мине. Нали знаете за мечката, която играе у съседите? Решихме и ние да тръгнем - без близки оттатък, тръгнахме към неизвестността. Тогава ни накараха да обявим жилището си за продажба, за да получим право на задграничен паспорт... Извикаха ни в съвета, там имаше много от нашите. Обясниха ни, че който има заем от ДСК, ще трябва да го погаси, иначе няма да може да замине. Иди, че обяснявай, че няма да оставаш в Турция, че ще се върнеш у дома си. Какво да правим там, оставайки?

И отново съветът в Асеновград, както много общини в страната издава удостоверение - че еди кои си са обявили собствената си жилищна сграда /току що построената къща - бел. мои./ за продажба... И отново за стохиляден път удостоверението за "продажбата" трябва да послужи пред милицията за издаване на задгранични паспорти!
Продаваш всичко и заминаваш - ако не се откажеш от покрив и имущество - няма задграничен паспорт и пътуване! Кой изнесе този административен абсурд пред Европа и света - никой. Мълчаха хората, мълчаха и вестниците, радиото, телевизията.
Тръгвам си, Фетие ме изпраща, излизат и приятелите и съседите. Обръщам се - на края на улицата се е бялнала новопостроената къща. Вятърът издува и си играе с простряното пране на чужди обитатели - в бившия дом на Фетие и съпруга й сега живее семейството на местен милиционер. Къщата ме изпраща някак тъжно, измазана в бяло - какво ли им струва на Фетие и мъжът й да я гледат отдалеч? Сега те са се сврели в другия край на улицата - в приземен етаж, с оцелялата покъщнина от издигнатия с много обич дом. От бялата къща са им останали само документи за изхвърлянето - както и на стотици техни сънародници.
Страдание и объркани човешки съдби. Без дом, без покрив над главата, прокудени, без работа - попарени надежди, помръкнали очи, с много болка - това срещах в села и махали, в Асеновград и Пловдив. Обявени за продажба жилища и къщи, неплатени на собствениците, заповеди за изземване и изхвърляне на улицата, съдебни дела и решения за изземване на апартаменти на бивши собственици - нито купени, нито платени, ничии, но чужди!
Срещах осиротели семейства разделени от границата на две държави, слушах разкази за самоубийства и смърт. Едно убеждение обаче остана у мен - обикновените българи нямаха вина за разбитите съдби. В дъното на драмите, от неумело проведени политически действия от страна на комунистически властници, стояха служители от милиция, съд, прокуратура, общини. Нито един от тях, не е осъден за стореното, но всъщност те са изпълнявали нареждания. Заповеди от високо - без право на размисъл и неизпълнение.

РЕЛИГИЯ, ЕТНОС, НО МАЛЦИНСТВО?
/Ефектът на бумеранга/

"От столетия в България живеят български граждани, говорещи турски, с мюсюлманско вероизповедание - заявява във Виена през януари 1990 тогавашният министър на външните работи на Турция Месут Йълмаз. /В. "Отечествен фронт", 15 01 1990/ След задължителната смяна на имената обаче, точно в тези български граждани се появява духът на национално малцинство. Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.

И други държави, като Гърция, Франция и България, /дава пример проф. Орлин Загоров в една от своите книги по възродителния процес/, има резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението. Франция не признава съществуването на етнически групи или пък проявява резерви към официална употреба на езици, различни от френския. Ето защо твърде странно звучи от устата на пръкналите се от демокрацията български политиици, за "живеещо в България турско малцинство" /Ж. Желев, интервюта, цитирани и в българския печат/ или пък, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство" /А. Луканов, интервю за Анадолската агенция от септември 1990 г./. Така на практика се получава парадокс: хем сме еднонационална държава, хем пък имаме някакво признато неизвестно от кого и кога друго национално малцинство.

ВИНА И НЕВИНА

С всеки изминал ден, месец или година от събития през 70-те и 80-те години, единствената неизменна величина по възродителния процес се оказа ЖЕЛАНИЕТО НА БИВШИ И СЛЕДВАЩИ ПОЛИТИЦИ ЗА РАЗМИВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА ПО СЛУЧИЛОТО СЕ. Проблемът за вината по събитията около смяната на имената на част от българските граждани се оказа доста разтеглив: на една пресконференция, непосредствено след свалянето на Живков, Андрей Луканов каза: "Няма малки и големи вини, всички вини са големи", но малко по-късно пак той уточни, че всъщност тезата "всички са виновни" е "йезуитска".

Логично се развиваха следващите събития: Комисията за разглеждането и решаването на някои неотложни въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушения на законността, избрана на 12 сесия на Деветото народно събрание, с председател Андрей Луканов "пропусна" две събития от следдеветосептемврийската ни история: лагерите и възродителния процес. По дело номер едно, пак Луканов, /вече като свидетел/, на въпрос на съдията, защо не са разгледани толкова важни въпроси в оглавената от него парламентарна комисия, отговори: "Не ни стигна времето". Беше 1990 година - Живков току що бе свален... Но и съдът не е място за спор, а още по-малко пък за уточнения, ето защо тук ще изясня причината, поради която на Луканов "не е стигнало времето" в парламентарна комисия да се занимава със събития като лагери и възродителен процес.

А причините за "недостига" на време си имат имена /за всички, които са запознати с така наречения възродителен процес/:

• един от обвиняемите по делото за възродителния процес, Петър Младенов, по време на работата на парламентарната комисия е президент,
• друг от Живковия партиен елит, Станко Тодоров пък е сложил подпис под документ за лагерите. Същият, в зората на демокрацията е все още председател на парламента.
• Ето защо, като се погледне логично на процесите след 10 ноември 1989 г., ако документи и свидетелства за възродителния процес и лагерите са били изпратени и попаднали в Комисията по деформациите в Народното събрание, то по-скоро тези документи и свидетелства са били прикрити и унищожени, вместо да се работи по тях и да станат обществено достояние. Не бе възможно перестройчиците да съдят свои хора.

Подобен случай се повтори и при следващата създадена парламентарна комисия, която бе оглавена от адвоката Петър Корнажев. Дни преди края на мандата й за работа, по националната телевизия бе показан документален филм за събитията в Корница. Селище, където е имало насилие и пострадали. Нито в Комисията, нито в заключителната пресконференция на Петър Корнажев не бе обелена и дума за възродителен процес. Това, което направи впечателение бе, че Корнажев се извини, че не е изработил заключителен доклад по дейността на Комисията, но пък силно обеща такъв документ да бъде оповестен по-късно. Това не се случи в годините, но затова пък документацията от тази Комисия бе пренесена на съхранение, разпиляна по таванските стаи на Народното събрание и най-накрая, прочистена и прегледана от заинтересовани лица.

ВИНОВНИТЕ - БЕЗ ВИНА

Документи и свидетелства от 70-те и 80-те години сочат отделни етапи в провеждане на кампанията по смяна на имената на част от българските граждани. И въпреки, че Александър Лилов /един от идеолозите на комунистическата партия/ твърди, че Политбюро не е било уведомено - това се опровергава от най-различни източници. Не е възможно Лилов да не е знаел, че е бил създаден Съвет по координация на работата по възродителния процес, формирование, в което влизат: секретарите на ЦК. Създаден е бил и специален отдел на ЦК със завеждащ Любомир Шопов /син на зам.-министъра на МВР, генерал Григор Шопов/.
Изключено е и Лилов да не е чувал за заканите /в стенограми, а и според свидетелства на дипломати/ на живковия външен министър Петър Младенов, според които хора, които не възприемат правилно възродителния процес - нямат място в Министерството на външните работи. В партийната пропаганда на действията на държавата по промяна на етноса на част от българското население се включват: отдел "Пропаганда и агитация", където начело със Стоян Михайлов се изработва специален бюлетин за цялата страна. Академията на науките пък изгражда Координационен съвет от учени за научна разработка на редица проблеми на възродителния процес. С въпросния съвет държат връзка идеологът на БКП Стоян Михайлов, а по-късно и самият МВР-министър Димитър Стоянов. Липсват обаче каквито и да било следи от отчетния доклад на МВР по провеждането и осъществяването на този процес в различни краища на държавата.
Истината е, че до цитираните по-горе документи и материали са имали достъп хора от върховете на властовата и партийна номенклатура на Живковото управление.

Има и друга истина:
Никой не се заема да припомня на българското общество, че гражданите на САЩ са американци, на Турция - турци, на Китай - китайци, на Франция - французи. Все още не съм срещнала термин американски китаец, американски поляк, американски италианец или американски латиноамериканец, въпреки че изброените етнически разновидности наброяват в рамките на населението на САЩ не стотици хиляди, а милиони. Етническата, религиозна, културно-битова идентичност в никакъв случай не се афишира в изброените от мен държави, като малцинство, с претенции за национална идентичност. Претенции, които да прерастнат в политически движения с властови претенции и апетити например.

Дотук стана ясно едно: някой, отнякъде силно се бе насочил да разклати системата на Живковата държавност. Отвън, със съдействието разбира се и на вътрешни, неслучайни фактори. През 1984 година България поемаше естествения си път на спадове и несполуки, оттук се нароиха и версиите около действията на официалната власт спрямо онази част от българското население, изповядваща исляма, като:

• отклоняване на вниманието на народа от икономическите и политически проблеми,
• външна диверсия от страна на Турция, възможност да се удари по сигурността на държавата, авантюра,
• отмъщение за петвековното робство, побългаряване на турците в България, опит за консолидациа и опит за разединение,вътрешнопартийна провокация и още и още много най-различни варианти за размисъл. Ще ги оставя на политолози и историци.

Защото от 1984 година, когато се сменяха имената на тази част от нашите сънародници, до 1989, когато голяма част от тях бе обхваната от масова психоза и започна да се изселва, минаха цели 5 години! Пет години, които разделят едното голямо събитие от другото. Мнозина от българите, свързват в съзнанието си изселването от родината от 1989 със смяната на имената, но уви...бяха минали цели пет години. И тук идва логичният въпрос: защо се изчака цели пет години за изселването, една такава силно емоционална причина като насилствено променяне на името предполага СПОНТАННО реагиране, но в никакъв случай изчакване с години?

Или да задам въпроса си по друг начин: имаше ли някаква ДРУГА ПРИЧИНА, точно през 1989 да се започне, предприеме, провокира, инспирира изселване на български граждани към съседна Турция? Отговорът е прост и кристално ясен: масовото изселване към Турция ТРЯБВАШЕ да се превърне /в ръцете на родните перестройчици/ в една сериозните /за страната и външния свят/ причини, за сваляне на Тодор Живков от власт! Етнически конфликт - благодарно, впечатляващо, запомнящо се, отразяващо се зле на икономиката - какво му плащаш. Ама че, преименуването е проведено преди 5 години, че етническа и религиозна общност иска автономия и национална идентичност - защо не, нали така ще се подсили хаосът, за да се улесни свалянето държавния глава?

* * * *

Един ден в редакцията на в. "Демокрация" ме потърси от пропуска някаква жена. Тя съобщи, че ми оставя част от архива на Комитета за българите в чужбина - купчини от документи, в които все още и не подозирах какво ще открия. Но една от големите изненади в този подарък бе оригинален документ указание, издаден от ЦК на БКП под - 01 33-3 от 31 март 1987 година, с гриф "ПОВЕРИТЕЛНО!", с адрес: Павел Матев /тогавашен председател на Комитета за българите в чужибина - КБЧ - бел. мои./. На първата страница на този документ, /който при мен, в архива ми е в оригинал/ е записано: "Изпращаме Ви за сведение и изпълнение, утвърдените от Комисията по външнополитическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП Мероприятия за външнопропагандна дейност по възродителния процес". И по-нататък се чете: за "антибългарска кампания на империализма", империалистическите сили, които са искали да дестабилизират и дискредитират социализма...
Спирам тук, защото е време да обърна внимание върху два момента:

• От една страна, начинът, по който се е провело преименуването, насилието, натиска, това са действия, които са имали САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТРИЦАТЕЛЕН ЕФЕКТ В България И ИЗВЪН НЕЯ;
• От друга страна, целият този процес на налагане на единни национални отлики, в държави като Франция, Гърция, Турция би изглеждало нормално.
• Колкото до дискредитацията на България - то тя става факт не след промяната на имената, а след голямото изселване от лятото на 1989 година на компактни маси от български граждани в Турция. Точно тази дискредитация идва дюшеш на отделни служители от специалните служби на Държавна сигурност - орезиляването на България, пет години след преименуването идва твърде удобно за... свалянето на Тодор Живков. Така нареченият възродителен процес създава и някои от легендите за дисиденти на Живковия режим. Разбира се, друг въпрос е, че повечето от тези дисиденти са производни и близки на спецслужибите и далеч от истински препатилите обикновени български мюсюлмани.

За да има ефект орезиляването на страната, /разбирай управляващият Живков/ се раздухват скандали в различни европейски градове. С големи усилия са неутрализирани усилията на Турция например, да бъде официално порицана страната ни от Организацията ислямска конференция /заседавала през януари 1987 в Кувейт - бел. мои/.

Партийната управляваща пропаганда издирва чуждестранни учени специалисти за подкрепа на научната концепция на възродителния процес. БАН, агенция "София прес", Центърът по българистика и Народната библиотека "Кирил и Методий" са стегнати в стройни редици за различни оневиняващи мероприятия. Конгреси по славистика, балканистика, българистика, публикации в специализирани чуждестранни издания в различни чужди държави, филми и издания за чужбина, преиздание на "Време разделно", тиражиране на телевизионни версии за пробългарски исторически моменти, кинопродукции за Индже войвода, Балканджи Йово - какво ли не е извикано на помощ, като оправдание за възродителния процес.

"Възродителния процес, заложен в 18 век от Паисий Хилендарски, премина през годините на национално-освободителните борби на българския народ... Своеобразен етап на този възродителен процес има място в наше време" - са записали авторите на поверителния документ. Абсурдно и ненужно. Нима е трябвало прибързаността и грешките да се замазват с нови грешки? Всяко зло за добро е рекъл народът. Та така и с възродителния процес - много емоции и приказки се хвърлиха, но до време. Падна Живков, българските мюсюлмани потърсиха и получиха имената си, избраха си и народни представители. След това дойде безвремието - депутатите забравиха съборените квартали, отнетите домове, безработицата започна да души точно тези райони. Едни от мюсюлманите потърсиха Христовата вяра, други останаха с българските си имена. Тези с турски имена заучиха турски, опитаха да вземат в ръце съдбата си. Но тогава бумерангът се върна назад...

Следва продължение....