Забранено за учебника по история

ЖЕСТОКИ ИГРИ

ОЩЕ НЯКОЛКО ИСТИНИ И ОЩЕ ДРАМИ В ГОДИНИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯ

Продължение от 30 май

Истини са събитията, които променят човешки съдби. Но кой се интересува от преживяното? Политиците дошли след падането на Живков ли?

МИГА, В КОЙТО СЪБИТИЯТА СЕ ПРЕПЛИТАТ

В навечерието на 20 май 1995 година, в Джебел лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява, че без майските събития от 1989, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България. Ето отговорът, макар и позакъснял на различните версии и тези в търсенето на връзка между преименуване от 1984 и изселване от 1989 година на компактни групи български мюсюлмани. На перестройчиците срещу управлението на Тодор Живков етническата карта им бе един от необходимите компоненти за успех на заговора за преврат. И в България и пред външния свят. Но за това ще стане дума малко по-късно, в главата за преврата и неговата подготовка. Доган пропусна твърде съществени факти от годините след промяната на имената на българските турци. Събития, които представляват отделни късчета от мозайката на неизвестната на болшинството от българските граждани картина на съпротива. Прескачам изброяването на незначителни явления, като демонстративно носене на ориенталски дрехи, говорене на турски език на публични места, даване на второ /турско/ име на новородени, обрязване и стриктно спазване на религиозни ритуали и обичаи. Всички тези явления са нещо естествено, но не представляват заплаха на националната сигурност на страната. Само за 2 години органите на ДС разкриват 28 нелегални групи и организации, констатират и обезвреждат /според възможностите си/ терористично-диверсионна дейност, като поставяне на бомби, взривове, планове за отвличания и убийства, смъртни заплахи. За тези факти Доган винаги мълчи, както мълчи за обвързаността си със секретните служби. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият Доган не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не посмя да разкаже за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заявява: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". /12. юни 1990/. Или друго: "Аз съм български гражданини от турски произход, това означава, че по националност съм турчин".

След смяната на Тодор Живков, нещата следваха своя логичен ход: Доган излиза от затвора и с 33 свои съмишленици учредява ДПС. На 26 април 1990 г. Софийски градски съд регистрира ДПС по Закона за лицата и семействата. За натиска по тази регистрация чух различни версии - Лилов и Младенов са се намесили, Луканов се е обаждал - истината е, че и тримата корифеи на комунистическата идеология са наясно преди регистрацията на ДПС, че нарушават Конституцията на Република България, тъй като от Програмата на Движението е очевидно, че това е политическа партия на етническа и религиозна основа.

Няколко дни преди крайния срок за регистриране, тихомълком и без шум на ДПС е разрешено за участва в изборите за Велико народно събрание като самостоятелна политическа организация. Движението печели 23 депутатски места. За изборите през октомври 1991 г. Софийски градски съд отказва на ДПС участие. За уреждането на този проблем витае слухът, че намеса е имало от страна на Димитър Луждев и посланика на голяма задокеанска държава! Отказът на СГС е потвърден от Върховния съд и тогавашният премиер на Турция, Месут Йълмаз изпраща писмо до министър председателя Димитър Попов, в което иска ДПС да бъде допуснато до изборите! Йълмаз получава достоен отговор от Попов, в който се отхвърля възможността за намеса на Турция във вътрешните работи на България, споделиха запознати с инцидента. Централната избирателна комисия обаче дава съгласие, а Върховният съд потвърждава това решение. ДПС печели 24 места в парламента и се стига до Конституционния съд, който трябва да се произнесе дали това е законно. Следва отново силен натиск и убеждаване лично и персонално на всеки един от конституционните съдии. КС се произнася в полза на ДПС! И така продължава разрастването на едно незаконно присъствие в политическия живот на България: Адем Кенан /лидер на Турската демократическа партия/ на 21 октомври 1993 обявява пред журналисти във Варна, че в България вече е поставено началото на административна автономия, тъй като на много места в райони на страната кметове и общински съветници са български турци. Мехмед Ходжа /известно време председател на окръжна организация на ДПС/ направо предлага на конференция да се гласува решение, с което да се обяви, че в България има турско национално малцинство. Доган ловко се дистанцира от тази прибързаност, тъй като отлично е запознат с международни и български правни документи.

При посещението си на 4 и 5 юли 1995 година турският президент Сюлейман Демирел, в реч пред българския парламент нарича българските турци свои сънародници и обявява, че турското малцинство в България е мост на приятелството между двете страни. /Същият Демирел, за когото Живковият външен министър Петър Младенов отбелязва в книгата си озадачено, че при срещите си с Тодор Живков същият нито веднъж не е поставил въпрос за така нареченото турско малцинство в нашата държава./ Оттук не е трудно да се чуе от Доган, че ако етническият проблем в Босна се разрешава по военен път - с кръв и оръжие, той искал България да го разреши по парламентарен път! /в. "Стандарт", 8. ноември 1995 г./

Не е трудно и да се приема използването на турски език по предизборни митинги на ДПС, ДПС-депутати говорят помежду си на турски в българския парламент, ДПС избирателите се плашат със заплахи, че ако дойде в местната власт българин, ще затвори джамиите, ще махне сателитите, насочени към Турция. Истината е, че времето намести пластовете, отговори на проблемите и извади на дневна светлина много факти. Днес цяла България знае, че ДПС-политици забогатяха от присъствието си във властта, знае се и че приказките за работни места и изкупуване на тютюна се оказват всяка година блъф. Изселването на български мюсюлмани продължава и след като Живков вече го няма във властта, вярата за реални промени за населението в районите със смесено население все повече си отива. ДПС ловко държи средата в политическия спектър, с желание да търгува, балансира, диктува. Точно заради игрите на ДПС в политическата история на България пада правителство, дава се властта в ръцете на марионетки, ДПС-движението се мести ту наляво, ту надясно - винаги в името на чужди и неизвестни интереси, но никога на националните. Примери, за ролята на ДПС в конкретни събития ще има във втората част на тази книга.

* * * *

"Никога България", "Кръвта за Турция си давам" и "Да живее Турция" - за тези надписи по училищни чинове и стени на 21 януари 1991 е предупреден президентът на Република България, Желю Желев. Български граждани от Якоруда предупреждават Желев, че ДПС е бомба със закъснител, тъй като именно лидери на това политическо движение създавали напрежение между двете етнически групи. Тезата им била, че още от идването на Аспарух, коренното население в сегашните български земи било от тюркски произход! На 18, 19 и 20 април същата 1991 година, в района на Якоруда, на митинги, лидери на ДПС правят следните изявления:

Мелиел Удев: "Всички мюсюлмани трябва да се обединят, защото от 1912 г. досега християните са ги преследвали и мачкали. Но това повече няма да бъде. Мюсюлманите сега са сила и целият свят е с тях...

На един от тези митинги се чуват викове и: "Вън от нашите гробища"!

На годишна отчетна конференция на ДПС в Якоруда Алия Али Юсуф от с. Юруково заявява: "И на най-добрия християнин, най-добрия, му нямам доверие, и най-близкия, и най-милия - чужд е, разберете го, чужд е, няма да стане кръв, няма да стане брат..."

Или казаното от Ибрахим Кадри, зам.-председател на окръжното ръководство на ДПС и член на УС: "Да не се заблуждаваме с думите демокрация, права, конституция и т. н....въобще не можем да направим деление комунисти и седесари. Това е един и същи народ. По националния въпрос имат една и съща политика. В цялата страна се работи срещу мюсюлманското население... Щом като ние доброволно, по желание сега си възвръщаме имената, това ще рече, че автоматично се задължаваме да научим турския език, става задължително и да посещаваме джамии. Ако нямаме масово участие в движението, ние няма да доведем борбата докрай, няма да се наложим в историята такива, каквито искаме."

/26 февруари 1991/

Хора от Якоруда изпращат на тази дата на Президента и Великото народно събрание един твърде тревожен документ, с копие от който успях да се снабдя и аз, въпреки че съдържанието му се криеше много строго. Ето извадки от този документ: Атидже Османова /магазинерка/: "Аз лично ще отрежа главата на Гълабина Досева." Сабия Кьорова /работничка/ на Цана Кундева: "Три каурски семейства сте в махалата, ще ви смирим за половин час" и още: "За три часа ще ви изколим всички кауре в Якоруда." Ще продължа да цитирам извадките от документа, без имената на тези, които заплашват: "Твоят син Атанас ще бъде заклан", Ще заколим и тебе и твоя син, дето учи децата, че са българи", "Ще ви запаля бараката", ученик от 4-ти клас Ю. Д. И. пък казва: "Като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак".

Пенсионерът Йордан Минев получава заплаха по телефона си: "Мюсюлманската секция ти е издала смъртна присъда. Сутринта ще ти изкопаем гроба", и т. н., и т. н.
Представители на политическите сили бяха подписали това изявление, като подчертаваха, че до този момент българи християни и българи мюсюлмани бяха живели в мир и любов. Годината бе 1991, много след смяната на имената и няколко години след изселването в Турция. Мнозина от заминалите българи мюсюлмани се бяха завърнали - тук, при корена си. Воюваха за покрив и работа, но с промените след 1989 се затваряха предприятия, и едните и другите оставаха без работа. На път бе явление по създаването на трудноизлечима пропаст на верска и етническа основа - противоречия, които в много други държави ставаха причина за жестоки и дълги войни.

Лидерите на ДПС тогава твърдяха, че подписалите документа якорудчани са главно членове на БКП и служители на МВР, участвали в така наречения възродителен процес. В Изявлението такива данни липсваха, но затова пък в същото време, на 60 км от българската граница се зараждаше безмилостен военен конфликт. Президентът Желев скри този документ и не го огласи, а така не получи гласност и това, което вреше и кипеше в Якоруда и други подобни селища със смесено население.

Следва продължение....