В мига, в който от обществената Българска национална телевизия изпуснаха да купят правата за излъчване на родното футболно първенство и столът на началничката му се заклати силно! Спасителната акция, за да не се озове Пръмова у дома започна с няколко хвърлени милиона и едно безкрайно дълго и мъчително тъпо предаване в неделя. Денят на Спасението на Пръмова бе обявен за ден на отворени врати и тя, курдисала се на входа на БНТ се здрависваше с всеки, любопитен или сбъркал да влезе в телевизията...

По света, когато се вземе решение да се пусне ново твпредаване, първо се проверява рейтингът на кандидата за водещ. Този път това явно бе пропуснато, но пък воденето на 8 телевизионни часа от неделния ден бе достойно да съсипе с хумора и смехотворните си ситуации комедийни предавания от конкурентни телевизии. Ако не друго, новото предаване на БНТ "В неделя с...", траещо 8 астрономични часа захрани "Господари на ефира" за година напред!

Не зная каква е причината бившият четец на новините и също така бивш глас на неосъществения монарх, Димитър Цонев, пременен с бяла риза да се пусне в суета и тъпи реплики пред камерите. Не е ясно и защо нечие чувство за хумор бе подбрало персони в рокли, които предложиха на момиче, кандидат за асистентка на водещия да наведе колежката си и се пробва на "Прескочи кобила", но това бе най-малкия щрих от безумието "В неделя с..."
Уважавания от мен Ути Бъчваров бе поставен на маса с манекенката от миналия век, Алис Крайчева, за да дробят лакардии на тема: какво вино е най-добро в Италия и как е приготвил готвачът гърдите на скаридите. Това БНТ на Пръмова поднесе на мизерстващите над 2 милиона пенсионери и няколкостотин безработни - нещо като съветите на Мария-Антоанета към гладуващите. Като нямат хляб, да ядят пасти!

"Къде е зам.-министърът на образованието? Защо не го качихте, където трябва?" питаше Цонев, разхождайки се нервно под прожекторите.
На сцената бе изкарана зрителка, която бе приготвила специално някакъв кулинарен шедьовър, която Цонев забрави да я запита поне за името й...
Пещери и еколози на палатки, кака Лара, която мята ръце като вятърни мелници пред кандидатки за синоптички, невръстна публика и купонясващи цигани, откъслечни етюди с различни теми и участници - убодох се и заспах с надеждата като се събудя предаването да е свършило, но уви... То продължаваше ли, продължаваше...

Единственият светъл лъч около Цонев за осемте часа се оказа прекрасната Йорданка Христова, но една Йорданка Христова и оркестър с бек вокали предаване не прави.
8 часа на сцената на скъпарското шоу на БНТ гледахме колко тъжно е човек да си смени професията с излюзия за осъществена детска мечта. Осем часа, в които в палава анимация, буквата "В" почесваше шеговито буквичката "Н" в долния ляв ъгъл на екрана, напомняйки на знака на "Всяка неделя"...
Тогава си спомних: в първи клас ме наказаха, защото сбърках името на патрона на училището ни и вместо подсказаното "Йосиф Висарионович Сталин" написах: Йосиф Бисарионович Сталин! Другарката Киркова ме наказа да не отида на посрещането на новата съученичка, която идваше от Италия и ме остави в клас. Другите деца ги заведоха да им лъснат обувките за посрещането. Съученичката се оказа Уляна Йон. и я сложиха на чина до мен.
От краткото време, в което Уляна Й. ми беше съученичка, съм запомнила майка й, която непрекъснато повтаряше, че трябва да се оженим за син на член на Политбюро! У дома политбюро нямаше тази притегателна сила, която витаеше в дома на Уляна. С дядо търгувал със скандинавските страни и давал пари по царско време на комунисти и ремсисти срещу бележки, с баща, бивш царски офицер и нито един партиец у дома пропуснах и приема в Комсомола. Баба казваше, че не ми трябва да влизам там и твърдеше: "Никога не е късно човек да стане за резил!"
Приеха ме с година закъснение, защото трябвало и нямало как да живея без това в биографията си... Беше миналия век - наливаха някакви основи. Вероятно тези, които от 18 години рушат.
Бащата на Уляна пътуваше и работеше там, където го изпратеше ведомството, в което се водеше служба...
Минаха години, тъкмо бяха свалили Живков и срещнах Уляна, която демонстративно не ме поздрави, вероятно, защото пишех и работех в "Демокрация". След това научих, че е изпълнила майчината си заръка за брака. Мина време и като на послушен и разбран, доверен кадър й дадоха цяла национална телевизия...
Напоследък я оцвети в червено, пръсна милиони, за обзавеждане и обновяване на студиа, пръсна милиони, за да тръгнат нови заставки. Последният хит бе вчерашният ден - за едни Кръстовден, за други - Ден на отворени врати и новото безкрайно предаване с Д. Цонев. Чужди пари лесно се пилеят...

За да стане друга телевизията - като за начало една телевизия трябва да стане някаква. А "някаква" е от първите състояния и степен на промени в обществената телевизия БНТ.
Двадесет и първи век е. Едни тичат за храна, други - за здраве, а трети нагоре. Лесно ли им е? Що подметки изтриват към върха - те тичат, а отдолу гледат само задниците на по-издигналите се - друга гледка няма. Изтъркали подметки, протрити лакти - кой докъдето го докара, всеки, докъдето му стигнат силите.

Отчаянието е като глада - движеща сила, с неподозирана енергия. Всеки твърди, че не е мислел това, което е сторил, и всеки прави това, което не е мислел. Дилема, в която мисленето е улика, а не качество. Лошото е, когато за експериментите се наливат милиони. Не само лошо, но и кич, защото милионите отиват за спасението на неспасяеми мечти - да остане някой пожизнено директор на телевизия.

Сега разбирам Йовков и Моканина за мъката. Много е поучително да се гледа БНТ. Човек никога не знае с какво ще го изненадат... Нищото, даже и то е изненада - особено, когато е продължително и се канят да ни го вменят в редовно предаване.

С нов декор, осветление и милиони щели да върнат зрителите в БНТ, закани се Цонев в печата.

Може и да ги върнат, но преди това трябва да ги стигнат.