| Тези дни бе рекламирано излизането на бъдещата книга на американската журналистка Клеър Стърлинг в България. За малцина е тайна, че Стърлинг е журналистка, която изпълнява задачи на ЦРУ... Ето как е била "обвързана" страната ни с този скандал. Днес и утре публикувам в две части глава от готовата книга за печат "Без място в историята", която съдържа документални разследвания на известни събития от историята на България. |
1.Покушението срещу папа Йоан Павел Втори - печени пилета, малко апартаменти и истории с казина
"Тези, които знаят тайни, не говорят,
а тези които говорят - не знаят тайни".
Китайска мъдрост
15 юли 2006
Понякога човек се чуди откъде да започне разказа си - този тук е от онези, които може да се начеват от всички страни и с това няма да се промени историята. В сегашната история тук има страдание по априлската линия и авторитета на другаря Живков, има непроведен експеримент от инатлия съдийка за това, колко яйца събира една ресторантска чиния, има конспиративни срещи на чуждоземна магистрала със заподозрени от съдия следователя Мартела, има разсеян митничар и консерви развалено месо за хвърляне. Няма нужда от проява на каквато и да било фантазия - достатъчно е човек да се зачете: всичко по-долу е истинско като живота.
Историята започва
по време на редовния конгресен ентусиазъм от комунистическо време в един обикновен район на столицата на малка България. Та по това време, във въпросния столичен район налице са били две характерни отлики: първата, че от него за народен представител е бил излъчен не друг, а самият комунистически държавен ръководител Тодор Живков и втората, кметството било гъсто населено като в Дядовата ръкавичка, плюс махала с циганско население.Та в онова време,
както животът си тече равно и скучно, като в профсъюзен почивен дом и нищо освен казаното по радиото и оповестеното от единствената телевизия не се случва, най-неочаквано няколко пазители на реда и закона разбират, че в престижния и гъсто населен район, Високопоставен и Неслучаен човек раздава жилища като семки. Само срещу бележка от квартирната служба на секретното Управление за безопасност и охрана /УБО/ и стар, недействителен печат на общината. Далаверата върви блестящо: жилища, които не са контингент на УБО се дават на хора, които не са служители на УБО! Докато една сутрин комбинацията с жилища става обществена тайна - на светло излиза и тарифата за раздаване: 1000 лв за едностайно жилище, съответно 2 000 за двустайно и 3000 - за тристайно жилище. Във време, когато заплатите са 110-130 лева месечно.В районното следствено управление започва проверка и тя доказва по безспорен начин съпричастие на кмета на района К. К., /както се изразяваха тогава - човек, облечен с партийно доверие/! Делото с квартирната хуманност повлича и един генерал бивш партизанин - издадена е присъда и виновните се озовават в затвора.
Затворът е необичайно място за живеене
Там, зад дебелите стени и решетки на човек му минава какво ли не през ума - време за размисъл има, време, колкото е дълга присъдата. Та докато мери стените на килията си, кметът К. К. е обхванат от наплив необясними чувства и сяда и пише на Първия секретар на Градския комитет на компартията в София. Ето редове от това писмо, като доказателство за това, какъв светъл мъж е бил отнет от обществото:До др., Георги Георгиев, първи секретар на ГК на БКП, Уважаеми, др. Георгиев,Най-сърдечно ви поздравявам по повод избирането Ви за първи секретар на ГК на БКП. Искрено съжалявам, че непреодолими пречки /става дума за излежаването на присъдата - бел. моя/ ми попречиха да бъда измежду делегатите на конференцията и да гласувам за Вас. Но ето вече десет месеца аз стоя невинен в затвора... моите лични врагове са намерили свои поддръжници в ГСУ /Главно следствено управление/ на ДС... много голяма част от свидетелите са вземани от работните им места с коли на МВР и насилствено са били отвеждани... Някой от тях са били задържани по няколко дни, бити, заплашвани... Защо... кому е нужно невинни хора да се оклеветяват? Това не е просто кариеристична борба, това е по-скоро политическа борба и още по-точно това е вражеска дейност на група хора - насочена срещу политиката на БКП, срещу името и авторитета на Първия ръководител на Партията и държавата!... Свалят портретите на др. Тодор Живков, открито и с ненавист говорят срещу него и семейството му, срещу априлския курс на Партията, аз категорично им се противопоставих... официално реагирах. Тогава те се организираха и ме оклеветиха... излъгаха населението... даде се храна на враговете да говорят срещу честни и верни кадри на партията. Това е чиста проба идеологическа диверсия... Главното е да се опетни държавната власт в района... когато др. Тодор Живков е наш народен представител...Едва ли от тези няколко реда, писани в затворническата килия можете да добиете ясна представа за ... онова, което ме възмущава … борба с враговете на ленинската априлска линия на Партията... 26 март 1984 г. С другарски поздрав:
|
Кой твърди, че преди 1989 се живеело скучно и по директиви? Къде забравяте драмите и класовата Неправда? Вместо да отърчи и занесе задъхан писмото на др. Т. Живков, новоизбраният първи секретар на ГК на БКП захвърля вопъла от килията в чекмеджето си. Така зад решетките остава да крее без надежда една неразбрана душа - поне тахан халва и цигари да му бяха занесли сторонниците на април и Ленин, а то - забрава!
Девет години по-късно демокрацията, току що дошла и вече ни опротивяваше. Нямаше го страхът, нямаше ги забранените неща: с манифестациите на трудещите се, изчезваха книжарници и шкембеджийници. Порночетива и руска преса заляха павильоните - партиите се размножаваха с просто делене, дори не ги износваха, дето се казва и хоп! на тезгяха на голямата политика.
Тогава успях да прочета на спокойствие и делото на кмета К. К. В неговите страници открих да дремат, неупотребени от съда: каравана, закупена в Мюнхен от българка, женена за италианец развалени консерви и кеш милиони, броени на околовръстното на София. /След време именно тази мюнхенска сделка ще влезе в световната история, ей така, без никой и да подозира, но да караме по реда./
Като начало се задават поредица от гафове около покупката на каравана
Според записаното в съдебното дело на кмета, жилищен раздавач, покупката на нищо и никаква каравана става повод няколко семейства сънародници бодро да минават родната граница. По пътя им се развалят 80 консервирани буркана с месо и пътуващите са принудени да ги поверят, т. е. изхвърлят в майката природа.Продавачът на сделката със злополучната каравана бил помолен да издаде документ за собственост на името на кмета К. К., но на следващата заран кметът преспал и настоял името му в документа да се смени с друго.
Около задграничната екскурзия на бъдещия кмет затворник, на българката със звучно име - Жана ди Модика обещали вилно място до София, но събитията връхлетели главоломно държавата и изместили битовите несполуки на заден план... И тук идва Връзката с Атентата - онова световно събитие, около което каравана, вилно място и развалени консерви са слаба гарнитура! В един момент пътуващите българи от похода "Каравана" достигат до италианската столица Рим и внимавайте! - самият кмет К. К. спи при Тодор Айвазов /същият, когото съдията Мартела обвини по делото за атентата срещу папата - бел. мои./
Пред следователите по жилищното дело, кметът си спомня /неясно защо/, че получил от самия Айвазов бутилки уиски покрай спането. Но за фаталните изстрели на площад "Св. Петър не обелва и дума! По обратния път към родината, уж всичко било уредено, но за беда - на границата липсвал ощастливеният с жилище митничар, който трябвало да се разсее пред групата на кмета и покупките й. Да оставим това и да се съсредоточим върху "българската" връзка с Атентата, която на всичкото отгоре се оказва само кметска:
"Ако се направи съпоставка, ще се види, че кметът К. К. влиза в България, след седемдневен престой в Италия и един ден преди атентата срещу папа Йоан Павел II" - написа мъдро след пристигането на демокрацията български седмичник и продължи "разкритията си": "Основното във версията на К. К. е, че минавайки през България, Агджа е бил обучен от Айвазов и Василев. ...Броенето на парите /за покушението срещу главата на римо-католическата църква - бел . мои/ е станало на околовръстния път на Рим. Там Айвазов дал на Агджа два милиона"...
Иди, че давай на някакъв изтърсил ти се на гости столичен кмет бутилки уиски! Що пресконференции дадоха Тодор Айвазов и Жельо Василев, а за кмета К. К. нито дума не пророниха. Че то така бива ли?
На всичкото отгоре и след свалянето на Живков, злонамерени хора наводниха печата, с истории, как този кмет е съден и репресиран, тъй като прекалил с яденето на печени пилета! Други пък добавиха и силна, непреодолима омраза на Живковия син към кмета.
В жадната следдесетоноемврийска преса някакъв очевидец раздипли и трета версия за репресиите над софийския районен кмет, К. К. Читателската аудитория научи с потрес как развилняла се съдийка по квартирното дело срещу кмета К. К. не допуснала да се извърши възлов следствен експермент по делото, а именно: да се позволи на обвиняемия да провери - дали 20 яйца се побират в една ресторантска чиния!
Така за историята на световната конспирация
остана без отговор и до днес и защо италианският съдия следовател Мартела е продължил незаслужено репресивните действия срещу човека и кмета К. К., като го е изключил от списъка със заподозрените по атентата срещу папата! И то след като в родината му, България, непълни доказателства и непроведени съдебни експерименти, отпращат в затвора човека и кмета - нечут и неразбран от врагове и идеологически диверсанти и саботьори.Не стига това ами се намират и очевидци да свидетестват, че на околовръстния път на София за Рим днес все още не е отбелязано с подобаващ знак мястото, където на тиферич, един българин, обвиняем по делото за покушението срещу папата, брои два милиона в зелено на Али Агджа.
"Афрофранцузойка от предградията на Париж, след като узнала от пресата за тормоза над един влюбен в Ленин и априлската линия на БКП софийски районен кмет - "разузнавач", в силен уплах родила преждевременно тройка бели дечица!" Това излезе в българската преса през 1991 година, често и най-абсурдните истории са верни - но тъй като години наред не стихва страстта да се омърля България в папското покушение - ще продължа сериозно и документално разказа си с едни
Истории с казина
Известно е, че след 10 ноември броят на репресираните българи нарастна в геометрична прогресия. Към цифрата на гражданите на България, репресирани по политически причини, се прибави силно присъствие и на контингент от сгазили лука по стопански, криминални и други подобни прегрешения. Не че ненаписаната ни история го искаше - всъщност логично се увеличи рибата в мътна вода, а с рибата и кандидат-риболовците.Та ето една друга, също автентична история с развихрили се страсти, около казино "Ню Отани" в София, история, която пак бе свързана с изстрелите на площад "Свети Петър" в Рим: През 1979 година казината са били нещо ново за повяхващия български туризъм. Искали сме чужденците да се чувстват като у дома си, искали сме да печелим и да си останем на стара слава. В същото време се е оказва все по-невъзможно да продължи примамването на чужди туристи само с шопска салата, таратор и кебапчета. Благосклонността на невръстни българки също не мамела вече кой знае колко чужденците.
На 2 март 1979 г. Министерският съвет взема решение за откриване на игрални казина на три места. Достъп до тези казина се разрешавал само на чуждестранни граждани, притежаващи конвертируема валута. Предвиждало се доходите от хазарта да се разпределят по следния начин: 35 на сто в полза бюджета, 15 на сто в полза на "Интерхотели" - "Балкантурист" и до 30 на сто за генерални разходи. Така всяка година в държавата щели да се вливат 2 милиона долара чист доход - валута, с помощта на която следвало да се спомогне за поддръжката на родни български хотели, от веригата "Интерхотели".
И тогава на сцената излиза фирма "Сотрекс"
Според документи, с които успях да се запозная обстойно "Сотрекс" е ливанска фирма, която се явява и дъщерна чрез "Казино дю Либан Интернешънъл" и "Казино дю Либан" на компанията "Интра Инвестмънт Къмпани". Регистрирана във Вадуц, плащаща редовно данъци... На 2 ноември 1979 г., по акт, подписан от Доминик Париз, нотариус в Париж, г-н Албер Жамо продава на г-н Жорж Жабер, като му преотстъпва сумата на своите дялове във фирмата "Дебс", "Жамо и сие". Така се стига до оформяне на изключителната собственост на г-дата Михаел ел Дебс и Жорж Жабер... Поставено е началото, свързано с "Дебс", "Жамо и сие"...
Да надникнем в един Доклад до Андрей Луканов /зам.-председател на Министерски съвет по това време - бел моя/ от председателя на Българска асоциация за отдих и туризъм -БАТО Лъчезар Аврамов, в който е отбелязано, че "... за периода от м. май 1979 г. до края на 1983 г. българската страна е получила 6 641 000 щ. долара". Зад тези 6,4 милиона долара обаче са: грижите за специализиран персонал за обслужване, грижите за набиране и обслужване на играчи от чужбина, приходите от различни неконвертируеми валути /които БВТБ не приема/, чуждестранните съдружници приемат и отчитат в щатски долари. Тук не можем да пропуснем и риска от кредитиране на играчи, липси в касата и фалшиви банкноти, поддръжка с резервни части и ремонт на игралните съоръжения - с коя от изброените по-горе дейности българската държава /партньор/ би могла да се нагърби? Ако погледнем честно - с нито една.
И тогава най-неочаквано идва ревизия в казино "София"...
Тя завършва с присъда №11 от 14 октомври 1986 г. на 12 състав на Наказателна колегия по наказателно дело СА - 12 по описа за 1986 г. Според нея: "...В условията на продължаващо престъпление в качеството си на длъжностно лице - управител на казино, /Георги Ботев - бел моя./ е приел в дар валута и друга имотна облага, която не му се следва...", "Както при останалите подсъдими, ливанското ръководство, за да му се отблагодари за извършваните извън задълженията услуги, опрощавало невъзстановените от подсъдимия Ботев кредити."Накратко казано: не можеш да вземаш валута, а да купуваш самолетни билети в левове. Или да получаваш долари - без да ти се полагат. Та същият този бивш подсъдим, Георги Ботев хвърли в следдесетоноемврийско радиопредаване бомбата: "В Държавна сигурност ми даваха наркотици, ... в казиното идваха да играят на рулетка терористи и търговци на оръжие. Появяваше се и Карлос"...
Казаното в радиопредаването беше тиражирано в няколко вестника - още малко и аха! въпросният Георги Ботев да се превърне в българския Гордиевски. Така става в мътно време, като че мъгла е обхванала общественото съзнание. След радиопредаването никой не иска да види присъдата на "репресирания" Ботев, никой не се заинтересува от документи или истини.
Георги Ботев - тази загадка на демокрацията
Та вследствие на пространните интервюта и признания на въпросния гражданин Ботев, тогава от Париж пристигна писмо, част, от което давам тук: " Париж, 26 ноември 1990 г., до г-н Бошев, генерален директор на "Интерхотели"...Пиша Ви в качеството си на член на Управителния съвет на акционерно дружество "СОТРЕКС", като в началото бих желал да Ви поздравя, а след това бих искал да Ви съобщя, че нашият генерален директор в София ни информира за обидната кампания, която някои органи в пресата и други средства за масова информация водят срещу нашето дружество в България.
Тази кампания, която е без абсолютно никакво основание и има за единствена цел да поддържа нечии частни интереси, поставя в опасност значителни инвестиции,... под опасност са всички бъдещи чуждестранни инвестиции в България".
Кой и защо се разприказва
Георги Ботев или Гейзо попада в затвора с присъда от три години лишаване от свобода" и 2 000 лева глоба сочат страниците от съдебното дело. Към това е прибавено и наказанието да заплати по валутно нарушение 24 213 лева. Няма да коментирам как се е отнесла навремето Държавна сигурност с Ботев, въпреки че самият той вярно й е служил. Според документите от проведеното навремето съдебно дирене, Гейзо е пристъпвал неведнъж или два пъти закона. /Неизяснено остава само след 10 ноември 1989 г. дали Държавна сигурност го е карала да върши въпросните забежки от закона или всичко си е било самоинициатива/. Важното е, че след като излезе на свобода, Ботев хвана перото и сътвори книга. Според книгата му, на 2 юни 1970 година /докато сме слушали Вечерната проверка за загиналите в борбата против фашизма и капитализма/ в Бъкингамския дворец, на следобедно парти е присъствал наш, роден разузнавач, Георги Ботев - Гарисън. Същият дворец, където /според Александър Дюма/ Д Арганян е скъсал доста нерви, за да осигури брилянтения накит на кралица Ана Австрийска. Та точно там влиза без проблеми българинът /по всяка вероятност, под прикритие/ Гарисън, Ботев, Гейзо! "Три години в София, в английското посолство бях участвал в градинските партита по случай този национален празник - рождения ден на Кралица Елизабет Втора - пише Ботев в спомените си. - Но сега вече беше съвсем друго…Празненствата продължават три дни. Свободен си да се движиш и разхождаш из цялото владение на двореца…" но има едно но и то е, че:
- според дипломати от кариерата, а и други специалисти, кралица Елизабет Втора май не е родена на 2, а на 14 юни, и друго,
- според отпечатаната в книгата на Ботев-Гейзо покана от Бъкингам, шефът на Канцеларията при двореца на Елизабет е имал очудващо грозен почерк и притеснено е попълнил поканата до българина на френско-английски.
- Явно партито, за което пише Ботев-Гейзо в книгата си е било за друго, ако въобщо се е състояло - иначе номерът си минава за по-широката публика.
Терористи, търговци на оръжие и какво ли още не
Много са журналистите, които писаха за покушението срещу папа Йоан Павел Втори - все професионалисти в международната информация. Съвсем неочаквано за мен се стекоха някои обстоятелства и се случи така и че аз попаднах на част от така наречената "българска връзка по покушението".
Разговарях с шефове на "Интерхотели", ревизори, крупиета от времето на Ботев - търсех причината, която е наложила този човек да си пише нова биография. Оказа се, че в разкритията си управителят Ботев пропускаше името на един свой колега - Господин Николов. Кой бе той?
Следовател, за известно време финансов инспектор в казино, работил в "Кинтекс"... И тук дойде нещо неочаквано: научих, че постоянни посетители на казиното са наричали въпросният гражданин Терзиев - името, което американската журналистка Клеър Стърлинг също споменаваше в писанията си около опитите й да намеси България в покушението срещу главата на римо-католическата църква. Стърлинг споменава, че имало някакъв Терзиев, когото тя така и не успяла да открие - ако изобщо го е търсила. /Май точно тук се е разиграл номерът с дочуто и пошепнато на ухо/...
Какво научих аз навремето около софийския хотел "Ню Отани"
или има брънки, но няма връзка?
Цитираните по-горе факти присъстват в протоколите от разпита на турския терорист, изнесени са и на пресконференция в парк-хотел "Москва" от 17 декември 1982, а ги има и във филма, излъчен от американската компания Ен Би Си на 21 септември с. г./ Наслагване, наслагване - една лъжа повторена в протоколи за разпит, телевизионен филм и още някъде - се превръщат в истина. Дотук има факти, но за действия, извършени на територията на България, а не със съдействието й.
И една подробност: от 1980 г. /годината на пребиваването на Агджа в София/ до следващата, 1981 /годината на покушението/ убиецът Агджа преминава през 12 държави - сочи справка на следователите по делото. /Никой не замеси обаче тези 12 държави в покушението срещу Йон Павел Втори - бел моя/.
